Ли Бардуго - Шест врани

— Това наистина би било проблем, господин Брекер, стига Съветът да знаеше за сделката.

И Каз внезапно разбра:

— Значи те никога не са били част от сделката.

Защо изобщо бе приел, че Ван Ек действа с благословията на Съвета на търговците? Защото е богат и уважаван търговец? Защото беше облякъл собствената си прислуга и охрана в лилавите униформи на градската стража? Срещнали се бяха в сложен под карантина частен дом, а не в правителствена сграда, и той се беше хванал на маскарада като последния глупак. Историята с Херцун и неговото кафене се беше повторила в нов вариант, само че сега Каз не беше малко дете и нямаше оправдание за наивността си.

— Искал си Юл-Баюр. Искал си формулата на парем.

Ван Ек кимна спокойно.

— Неутралитетът е лукс, на който Керч разчита от твърде много време. Членовете на Съвета смятат, че богатството им осигурява достатъчна защита, че могат да си броят на спокойствие парите, докато светът се бори за надмощие.

— Но ти си по-умен от тях?

— Ами да. Юрда парем не е тайна, която да се опази, да се унищожи или да се крие в някоя колиба на земската граница.

— Значи всичките ти приказки за търговски маршрути и срив на пазарите…

— О, ще се случи точно както го предсказах, господин Брекер. Разчитам на това. Веднага щом Съветът получи писмото на Юл-Баюр, аз започнах да изкупувам парцели с юрда в Новий Зем. Излезе ли наяве новината за парем, всяка страна и всяко правителство по света ще дава мило и драго да се сдобие със свой запас за своите Гриша.

— Ще настане хаос — каза Матиас.

— Да — кимна Ван Ек. — Ще настане хаос и аз ще съм неговият господар. Неговият изключително богат господар.

— Това ще обрече Гриша по целия свят на робия и смърт — каза Иней.

Ван Ек вдигна вежда.

— Ти на колко години си, момиче? Шестнайсет? Седемнайсет? Народите преживяват възходи и падения. Пазарите просперират и пропадат. Когато властта преминава в нови ръце, някой винаги страда.

— Когато печалбите преминават в нови ръце — изръмжа Йеспер.

Ван Ек май искрено се забавляваше.

— А нима не е едно и също?

— Когато Съветът разбере… — започна Иней.

— Съветът никога няма да разбере — каза Ван Ек. — Защо иначе ще избирам негодяи от Кацата да ми свършат работата? Е, вие сте изобретателни и много по-умни от моите наемници, признавам. Но има нещо по-важно. Няма да липсвате на никого.

Ван Ек вдигна ръка. Вълнотворците завъртяха своите. Каз чу вик, обърна се и видя вълна да се издига над Роти. Гигантската вълна се стовари върху лодката и я разби на парчета, а Роти едва успя да избяга навреме.

— Никой от вас няма да напусне този остров, господин Брекер. Ще изчезнете и никой няма да страда заради липсата ви. — Вдигна отново ръка и вълнотворците се отзоваха веднага. Исполинска вълна се устреми към „Феролинд“.

— Не! — изкрещя Йеспер.

— Ван Ек! — извика Каз. — Синът ти е на онзи кораб.

Ван Ек се обърна рязко към него. Наду свирката и вълнотворците застинаха в очакване на указания. След миг търговецът смъкна неохотно ръката си. Гришаните освободиха вълната и тя се разсипа в морето недалече от шхуната.

— Синът ми?

— Вилан ван Ек.

— Господин Брекер, вие без съмнение знаете, че изгоних сина си преди месеци.

— Знам, че му пишеш всяка седмица, откакто сам е напуснал дома си, и го молиш да се върне. Човек, който не дава пет пари за единствения си син и наследник, не прави така.

Ван Ек избухна в смях — топъл, почти весел смях, но с ясно доловима нотка на горчивина.

— Нека ви разкажа за своя син. — Изплю последната дума, сякаш беше отровна. — Той трябваше да наследи едно от най-големите богатства в Керч, империя с търговски маршрути, стигащи до всички краища на света, империя, градена от баща ми и от неговия баща преди него. Но моят син , момчето, което трябваше да управлява тази велика империя, не може да се справи с елементарни неща. Добър е с уравненията. Рисува хубаво и е отличен флейтист. Но моят син не може да чете, господин Брекер. Не може да пише. Наех най-добрите учители от всички краища на света. Опитвах с експерти, тинктури, бой, хипноза. Но той отказа да се научи. Накрая просто приех, че Гезен е решил да ме накаже с малоумно дете. Вилан никога няма да стане мъж. Той е срам за моето семейство.

— Писмата… — започна Йеспер и Каз видя гнева, разкривил лицето му. — Не си го молел да се върне. Били са подигравка.

Беше прав. „Ако четеш това, значи знаеш колко много искам да се върнеш у дома.“ Всяко писмо е било шамар в лицето на Вилан, жестока шега.