Ли Бардуго - Шест врани

— Значи така изглеждат трийсет милиона крюге — рече Каз.

Йеспер подсвирна тихичко.

— Дано лодката не потъне.

— Сам ли си, Ван Ек? — извика Каз на мъжа в черно. — Останалите членове на Съвета не проявиха ли интерес?

Значи това бил Ван Ек. Беше по-слаб от Вилан и косата му започваше да оредява, но извън това семейната прилика беше налице.

— Съветът сметна, че аз съм най-подходящ за тази задача, а и с вас се познаваме отпреди.

— Хубава игла — отбеляза Каз и кимна към рубина, забоден във вратовръзката на търговеца. — Макар че другата беше по-хубава.

Ван Ек стисна едва забележимо устни.

— Другата беше семейна ценност. Е? — обърна се той към шуанеца до себе си.

— Това е Кювей Юл-Бо — каза той. — Не съм го виждал от година. Пораснал е, но иначе е образ и подобие на баща си. — После се обърна с няколко думи на шуански към Кювей и се поклони.

Кювей стрелна Каз с поглед, после се поклони на свой ред. По челото му беше избила пот.

Ван Ек се усмихна.

— Трябва да призная, че съм изненадан, господин Брекер. Приятно изненадан, разбира се.

— Не си вярвал, че ще успеем.

— Да речем, че си давах ясна сметка за препятствията.

— Затова ли се презастрахова?

— Ааа, говорили сте с Пека Ролинс.

— Той е доста приказлив, когато го стимулираш по определен начин — кимна Каз, а Йеспер си спомни кръвта по ризата му в затвора. — Каза, че си се свързал с него и си му възложил от името на Съвета да измъкне Юл-Баюр. Същото, което възложи и на нас.

Йеспер се зачуди с тревога какво друго е казал Ролинс на Каз.

Ван Ек сви рамене.

— Известна предвидливост никога не е излишна.

— А и какво ти пука, че някакви си канални плъхове ще се избият взаимно, за да докопат наградата?

— Знаехме, че шансът за успех на всеки от отрядите е малък. Надявам се, че като комарджия ще разберете.

Йеспер никога не беше смятал Каз за комарджия. Комарджиите разчитаха и на късмета, не само на уменията си.

— Трийсет милиона крюге ще успокоят наранените ми чувства — рече Каз.

Ван Ек даде знак на стражите зад себе си. Те вдигнаха тежкия сандък и го оставиха в краката на Каз. Той клекна и вдигна капака. Дори от разстояние Йеспер ясно видя пачките светлолилави керчски банкноти с трите летящи риби. Пълен сандък с пачки, стегнати с хартиени ленти и запечатани с восък.

Иней вдиша шумно.

— Дори парите ви са със странен цвят — каза Матиас.

На Йеспер му се прииска да прокара ръце по прекрасните пачки. Не, искаше да разкъса лентите, да изсипе банкнотите в голяма вана и да се къпе в тях.

— Май току-що ми потекоха лигите.

Каз измъкна една пачка и прокара палец по нея, после напъха ръка в сандъка към долните редове, в случай че Ван Ек е спретнал някоя евтина измама.

— Всичко е тук — каза той накрая.

Погледна през рамо и даде знак на Кювей да мине напред. Момчето прекоси краткото разстояние, а Ван Ек му махна да застане до него и го потупа приятелски по гърба.

Каз се изправи.

— Добре, Ван Ек. Ще ми се да кажа, че за мен е било удоволствие, но не съм чак толкова добър лъжец. Сега си тръгваме.

Ван Ек се изстъпи пред Кювей и каза:

— Боя се, че не мога да допусна това, господин Брекер.

Каз се облегна на бастуна си и го погледна с присвити очи.

— Някакъв проблем ли има?

— Виждам няколко големи проблема право пред себе си. Няма начин който и да било от вас да си тръгне от този остров.

После извади свирка от джоба си и я наду. Чу се силен, пронизителен звук. В същия миг слугите му наизвадиха оръжия, а от нищото се появи вятър — виещ, ненормален вятър, който се завихри около малкия остров и вдигна високи вълни.

Моряците на бригантината вдигнаха ръце и подкараха вълните.

— Вълнотворци — изръмжа Матиас и посегна за пушката си.

— Вихротворци! — извика Йеспер. — На парем са!

Вихротворците кръжаха в небето, вятърът брулеше безмилостно.

— Запазили сте част от дрогата, която Юл-Баюр е изпратил на Съвета като мостра — рече Каз, присвил тъмните си очи.

Вихротворците вдигнаха ръце и воят на вятъра прерасна в оглушителен писък.

Йеспер посегна към револверите си. Искал бе да стреля по нещо, нали така? „Това място май наистина носи късмет — помисли си той развълнувано. — По всичко личи, че желанието ми ще се изпълни.“

— Сделката си е сделка, Ван Ек — повиши глас Каз да надвика бурята. — Ако Съветът на търговците се отметне от обещанието си, повече никой в Кацата няма да прави бизнес с вас. Думата ви няма да струва нищо.