Л. Смит - Борбата

След часа чу част от разговора на Сю Карсън.

— … сега е във ваканция — забравих точно в кой колеж учи…

На Елена й писна да пази дискретно мълчание. Извърна се и директно заговори Сю и момичето, с което съученичката й говореше, намесвайки се без покана в разговора им.

— Ако бях на твое място — заяви тя на Сю, — щях да стоя по-далеч от Деймън. Говоря сериозно.

Настана неловко мълчание, последвано от смутен смях. Сю беше една от малцината в училище, които не отбягваха Елена, но сега изражението й красноречиво говореше, че съжалява за това.

— Имаш предвид — поде другото момиче колебливо, — защото и той е твой? Или…

Елена се изсмя рязко.

— Имам предвид, защото е опасен. И не се шегувам.

Те само я гледаха, без да кажат нищо. Елена им спести по-нататъшното неудобство да й отговорят или да се измъкнат тактично, като се завъртя на пети и се отдалечи с бързи крачки. Подбра Бони, която бе застанала сред групичката фенове на Аларик, събрали се след часовете, и я поведе към шкафчето на Мередит.

— Къде отиваме? Мислех, че ще говорим с Каролайн.

— Не — отвърна Елена. — Изчакай, докато се приберем у дома. Тогава ще ви кажа защо.

— Не мога да повярвам — заяви Бони час по-късно.

— Искам да кажа, че ти вярвам, но не мога да повярвам на това. Дори и да става дума за Каролайн.

— Тайлър е — рече Елена. — Той стои зад всичко. Планът е негов. А казват, че мъжете не се интересуват от дневници.

— Всъщност би трябвало да сме му благодарни — обади се Мередит. — Защото заради него поне до Деня на основателите ще разполагаме с известно време да предприемем нещо. Елена, защо каза, че трябвало да стане в Деня на основателите?

— Тайлър има нещо против рода Фел.

— Но те всички са мъртви — възрази Бони.

— Е, явно това няма значение за Тайлър. Спомням си, че на гробището също говореше за това, докато гледахме ковчезите им. Той смята, че те са си присвоили славата, която се падала на предците му като основатели на града или нещо такова.

— Елена — рече Мередит сериозно, — в дневника има ли нещо друго, което може да навреди на Стефан? Имам предвид, освен онова за стареца?

— Това не е ли достатъчно? — Черните нетрепващи очи на приятелката й я гледаха право в лицето и Елена изпита неудобство. За какво питаше Мередит?

— Според тях е достатъчно, за да прогонят Стефан от града — съгласи се Бони.

— Достатъчно е, за да искам да си взема обратно дневника от Каролайн — заключи Елена. — Единственият въпрос е как?

— Каролайн е казала, че го е скрила на сигурно място. Това навярно означава, че е у тях. — Мередит задъвка замислено долната си устна. — Тя има само един брат, който е в осми клас, нали? Майка й не работи, но често излиза да пазарува. Дали все още имат прислужница?

— Защо? — попита Бони. — Какво значение има това?

— Е, не искаме някой да дойде, докато претърсваме къщата им.

— Докато правим какво? — Гласът на Бони се извиси до крясък. — Не говориш сериозно!

— А какво да правим? Да си седим със скръстени ръце, да чакаме преспокойно до Деня на основателите и да я оставим да прочете дневника на Елена пред целия град? Тя го е откраднала от вашата къща. Сега ние просто трябва да си го вземем обратно — изрече Мередит с влудяващо спокойствие.

— Ще ни хванат. Ще ни изключат от училище… а може да свършим и в пандиза. — Бони се извърна умолително към Елена. — Кажи й, Елена.

— Ами… — Ако трябваше да бъде честна, думите на Бони малко я разколебаха. И не толкова заради перспективата да я изключат от училище или да се озове зад решетките, колкото от мисълта да не я хванат на местопрестъплението. Пред очите й изплува надменното лице на госпожа Форбс, изразяващо напълно основателно възмущение. Сетне то се превърна в лицето на Каролайн, която се смееше злобно, докато майка й сочеше с обвиняващ пръст към Елена.

Освен това всичко изглеждаше толкова… гадно — да се вмъкнеш в дома на някого, докато го няма, да се ровиш из вещите му. Щеше да се вбеси, ако някой го стореше с нея.

Но, разбира се, някой вече го бе направил. Каролайн се бе вмъкнала тайно в къщата на Бони и сега най-личната и съкровена вещ на Елена бе в ръцете й.

— Да го направим — рече Елена тихо. — Но трябва да бъдем много внимателни.

— Не може ли да го обсъдим? — немощно се опита да ги възпре Бони, местейки поглед от решителното лице на Мередит към това на Елена.

— Няма какво да обсъждаме. Идваш с нас — сряза я Мередит. — Ти обеща — додаде тя, вдигайки показалеца си, като видя, че Бони поема дъх, за да възрази отново.