Л. Смит - Борбата

— Колкото и да не ми се ще да се съглася с нея, тя е права — обади се Мередит. — Това ми намирисва на нещо лично. Някой, който ти има зъб и иска да те накара да страдаш.

Елена преглътна мъчително.

— А и смятам, че този някой е добре запознат с порядките в училище. Трябва да попълниш специален формуляр, за да публикуваш лична обява в училищния вестник.

— Ако предположим, че са го откраднали с някаква цел, то е бил някой, който знае, че си водиш дневник. Може да е човек, с когото сте имали заедно часове и е бил с теб в клас, когато си го донесла в училище. Спомняш ли си? Когато господин Танър едва не те хвана — додаде Бони.

— Госпожица Халпърн ме хвана, дори прочете на глас част от дневника, онзи откъс за Стефан. Това беше точно след като двамата с него станахме гаджета. Чакай малко, Бони. Онази нощ у вас, когато дневникът беше откраднат, колко дълго вие двете не бяхте в стаята?

— Само няколко минути. Яндзъ беше спрял да лае и аз отидох до вратата, за да го пусна вътре и… — приятелката й стисна устни и сви рамене.

— Значи крадецът е познавал къщата ти — рече бързо Мередит — иначе той или тя нямаше да може да влезе, да вземе дневника и да се измъкне, без да го видим. Добре, значи търсим лукав и жесток тип, който присъства в някой от часовете ти, Елена, и познава добре къщата на Бони. Някой, който те мрази лично и не би се спрял пред нищо, за да ти навреди… О, Боже!

Трите момичета се втренчиха една в друга.

— Това трябва да е — прошепна Бони. — Това е.

— Колко сме глупави, трябваше веднага да се сетим — промълви Мередит.

Елена мигом почувства, че гневът, който бе изпитвала досега, беше нищо в сравнение с този, който в момента се разгоря в гърдите й. Все едно да сравниш пламъка на свещ със слънцето.

— Каролайн — рече тя и толкова силно стисна зъби, че челюстта я заболя.

Каролайн. Елена имаше чувството, че в този миг е в състояние да убие зеленоокото момиче. И навярно щеше да хукне към нея, ако Бони и Мередит не я бяха спрели.

— След училище — заяви Мередит твърдо, — когато може да я сгащим някъде насаме. Ще трябва да почакаш още малко, Елена.

Но когато се запътиха към столовата, Елена забеляза, че Каролайн изчезна надолу по коридора, където бяха кабинетите по музика и изобразително изкуство. Припомни си нещо, което й бе казал Стефан по-рано тази година — че Каролайн го водела в кабинета по фотография по време на обедната почивка. За да останат насаме, казвала му Каролайн.

— Вие двете вървете, аз ще се върна, че забравих нещо — каза тя, когато Бони и Мередит наредиха на подносите си чиниите с обяда. Престори се, че не чува протестите им и забърза към крилото по изкуства.

Всички стаи бяха тъмни, но вратата на кабинета по фотография беше отключена. Нещо накара Елена да натисне предпазливо дръжката и да пристъпи вътре тихо, а не да нахлуе като вихър, изпълнена с желание за конфронтация, както първоначално възнамеряваше. Дали Каролайн беше тук? И ако беше, какво правеше сама в тъмното?

Отначало стаята й се стори празна. Сетне чу тихи гласове откъм малката ниша в дъното и видя, че вратата на тъмната стаичка е леко открехната.

Безшумно, пристъпвайки като крадец, тя се промъкна навътре и се спря отвън, докато неясният шепот се превърна в думи.

— Но как можем да сме сигурни, че ще изберат нея? — питаше Каролайн.

— Баща ми е в училищния съвет. Няма начин да не я изберат. — Това беше гласът на Тайлър Смолуд. Баща му беше адвокат и участваше във всички възможни съвети. — Освен това кого другиго могат да изберат? — продължи той. — Тази, която въплъщава Духа на Фелс Чърч, трябва да бъде умна и хубава.

— Предполагам това означава, че аз не съм умна?

— Казал ли съм подобно нещо? Виж, ако искаш да си тази, която да дефилира в бяла рокля на парада в Деня на основателите, хубаво. Но ако искаш да видиш Стефан Салваторе да бяга с подвита опашка от града заради доказателствата в дневника на гаджето му…

— Но защо да чакаме толкова дълго?

— Защото така ще съсипем празника — рече Тайлър нетърпеливо. — Празникът на фамилията Фел. Защо те трябва да се кичат с това, че са основали града? Хората от рода Смолуд са дошли първи.

— О, на кого му пука кой е основал града? Аз искам само да видя Елена унизена и засрамена пред цялото училище!

— Както и Салваторе. — Елена настръхна от омразата и злобата в гласа на Тайлър. — Този тип ще има голям късмет, ако не увисне на някое дърво. Сигурна ли си, че в дневника има доказателство?