Л. Смит - Борбата

Вниманието на Елена се върна към непознатия учител, застанал пред дъската. Той продължаваше да се усмихва.

— Хайде да го направим. Така ще можем да се гледаме в очите, докато си говорим — обясни той.

Учениците мълчаливо се подчиниха. Непознатият не седна на стола до дъската, какъвто беше обичаят на господин Танър. Вместо това издърпа стола в средата на кръга и го възседна с облегалката напред.

— Така — заговори той. — Зная, че сигурно изгаряте от любопитство да узнаете кой съм. Името ми е написано на дъската: Аларик К. Залцман. Но предпочитам да ме наричате просто Аларик. Ще ви кажа нещо повече за мен по-късно, но първо искам да ви дам възможност вие да говорите. Днес вероятно е бил труден ден за повечето от вас. Напуснал ви е някой, на когото сте държали. И от това сигурно ви боли. Искам да ви дам възможност да споделите чувствата си с мен и със своите съученици. Искам да се опитате да се докоснете до болката. След което вече ще можем да започнем да изграждаме отношенията си на базата на взаимно доверие. А сега кой иска да започне пръв?

Учениците го зяпаха недоверчиво. Никой не смееше дори да мигне.

— Е, нека да видим… какво ще ни кажеш ти? — Все още усмихнат, той вдигна насърчително ръка към хубаво русокосо момиче. — Кажи ни името си и сподели с нас какво изпитваш за това, което се е случило.

Смутено, момичето бавно се надигна.

— Името ми е Сю Карсън и аз, хм… — Пое си дълбоко дъх и продължи неохотно: — Ами чувствам се ужасно изплашена. Защото който и да е този маниак, той все още е на свобода. И следващия път мога да бъда аз. — След тези думи тя си седна.

— Благодаря ти, Сю. Сигурен съм, че много от съучениците ти споделят тревогата ти. А сега да продължим. Вярно ли е, че някои от вас са присъствали там, когато се е разиграла трагедията?

Чиновете проскърцаха, когато учениците се размърдаха неспокойно. Но Тайлър Смолуд се изправи. Устните му се разтеглиха в нещо като усмивка, разкривайки белите му зъби.

— Повечето от нас бяха там — започна той и погледна към Стефан. Елена видя как останалите проследиха погледа му. — Отидох там малко след като Бони бе открила трупа. И това, което изпитах, бе загриженост за общността ни. По улиците броди опасен убиец, а досега никой нищо не е направил, за да го спре. И… — Тайлър внезапно млъкна.

Елена не бе много сигурна, но й се стори, че Каролайн му даде знак да замълчи. Самата Каролайн отметна назад лъскавата си кестенява коса и кръстоса дългите си крака, когато Тайлър отново седна до нея.

— Добре, благодаря ви. Значи повечето от вас са били там. Това прави преживяното двойно по-мъчително. Но може ли да чуем какво се е случило от този, който е намерил тялото? Бони тук ли е? — Аларик се огледа наоколо.

Бони бавно вдигна ръка, след което се надигна от чина.

— Мисля , че аз бях тази, която откри тялото. Искам да кажа, че бях първата, която разбра, че той действително е мъртъв, а не че само се преструва.

Сега Аларик Залцман изглеждаше леко озадачен.

— А не само се преструва? Той често ли се правеше на мъртвец? — Разнесоха се хихикания, а новият учител отново им демонстрира момчешката си усмивка. Елена се извърна и погледна към Стефан, който мълчеше, смръщил вежди.

— Не… не — отрече Бони. — Разбирате ли, той беше избран за жертва в Къщата на духовете. Затова целият бе в кръв, само че тя беше имитация. И за това отчасти имам вина и аз, понеже той не искаше да го цапат, но аз настоях да го направи. Той трябваше да изиграе ролята на Кървавия труп. Но той не преставаше да повтаря, че било прекалено и продължи, докато не се появи Стефан, който започна да спори с него… — Тя спря. — Исках да кажа, че ние поговорихме с него и той накрая се съгласи да го направи, а след това започна представлението в Къщата на духовете. И малко по-късно забелязах, че той не се изправя и не плаши малчуганите, както се очакваше. Затова отидох при него да го попитам какво не е наред. А той не ми отговори. Той просто… просто бе вперил изцъклените си очи в тавана. И тогава го докоснах и той… беше ужасно. Главата му беше отпусната. — Гласът на Бони се разтрепери и тя млъкна, за да преглътне мъчително.

Тогава Елена скочи на крака, последвана от Стефан, Мат и още неколцина от съучениците им. Елена протегна ръка към Бони.

— Бони, всичко е наред, не се измъчвай. Всичко е наред.

— А кръвта му беше навсякъде по ръцете ми. Имаше кръв навсякъде, толкова много кръв… — Тя подсмръкна истерично.

— Добре, времето изтече — обяви Аларик Залцман. — Съжалявам, нямах намерение да те разстройвам. Все пак си мисля обаче, че в бъдеще ще се наложи да поработиш, за да преодолееш тези чувства. Ясно е, че за теб е било много травмиращо преживяване.