Л. Смит - Борбата

— Не е достатъчно. Още си слаб…

— Достатъчно е за теб. — Отново я отдръпна от себе си. В зелените му очи блесна искра на отчаяние. — Елена, ако поема още, ще започнеш да се променяш. И ако не се отдръпнеш, ако не се отдръпнеш веднага…

Елена се оттегли в края на леглото. Изчака го да стане и да пооправи тъмния си халат. На светлината на лампата забеляза, че цветът на кожата му е започнал да се възвръща — лека руменина бе пропълзяла върху страните му, обрамчени от море разрошена, вълниста, черна коса.

— Липсваше ми — прошепна тя тихо. Внезапно я обзе облекчение, силно като болката и напрежението, които доскоро я измъчваха. Стефан беше жив и разговаряше с нея. В крайна сметка всичко щеше да се оправи.

— Елена… — Погледите им се преплетоха. Сякаш я обгърна зелен пламък. Несъзнателно се приближи към него, но се спря, когато той се разсмя.

— Досега не съм те виждал в такъв вид — рече, а тя се огледа. Обувките и джинсите й бяха оплескани с кал. Всъщност цялата бе изпоцапана, а якето й бе разкъсано. Не се съмняваше, че и лицето й е изкаляно и мръсно. Знаеше, че косата й е сплъстена и разчорлена. Елена Гилбърт, безупречната и неоспорима законодателка на дамската мода в гимназията „Робърт Е. Лий“, сега изглеждаше отчайващо зле.

— Харесвам те такава, каквато си — призна й Стефан и този път тя се засмя едновременно с него.

Все още се смееха, когато вратата се отвори. Елена застина, цялата нащрек, сетне оправи припряно яката на полото си и огледа трескаво стаята за някакви улики, които можеха да ги издадат. Стефан се изправи и облиза устните си.

— Той е по-добре! — изчурулика Бони радостно, като прекрачи прага на стаята и видя Стефан. Мат и Мередит я следваха. Лицата им също светнаха от изненада и облекчение. Четвъртата личност, която се появи след тях, беше малко по-възрастна от Бони, но вдъхваше авторитет въпреки младостта си. Мери Маккълоу веднага се насочи към новия си пациент и първата й грижа бе да провери пулса му.

— Значи ти си този, който се страхува от лекарите — отбеляза младата жена.

Стефан се смути за миг, но скоро се окопити.

— Това ми е фобия още от дете — обясни засрамено. Погледна настрани към Елена, която нервно му се усмихна и леко кимна. — Но, както сама виждаш, не се нуждая от лекар.

— Защо не ме оставиш аз да преценя? Пулсът ти е нормален. Всъщност е изненадващо бавен дори и за спортист. Не мисля, че имаш хипотермия 2 2 Измръзване на тялото. — Бел.прев. , но все още си студен. Нека ти измеря температурата.

— Не, наистина не мисля, че е необходимо. — Гласът на Стефан звучеше приглушено, но спокойно. Елена го беше чувала и преди да използва този тон и разбра какво се опитваше да постигне. Но Мери не му обърна внимание.

— Отвори си устата, ако обичаш.

— Чакай, аз ще ти помогна — забързано заговори Елена и се пресегна, за да вземе термометъра от Мери. Но в бързината тънката стъклена тръбичка се изплъзна от ръката й, падна върху твърдите дъски на пода и се разби на парчета. — Ох, съжалявам!

— Няма значение — обади се Стефан. — Вече се чувствам много по-добре и не ми е толкова студено.

Мери огледа бъркотията по пода, после се озърна из цялата стая, удивена от царящия хаос.

— Какво е ставало тук? — попита тя, опряла ръце на кръста.

Стефан дори не примигна.

— Нищо особено. Работата е там, че госпожа Флауърс е ужасна домакиня — обясни той, като я погледна право в очите.

Елена я напуши смях. Видя, че и самата Мери бе готова да се разсмее, но вместо това се смръщи и скръсти ръце пред гърдите си.

— Предполагам, че е безсмислено да се надявам да получа честен отговор — промърмори тя. — Но след като се изясни, че не си опасно болен, не мога да те принудя да отидеш в болница. Все пак горещо ти препоръчвам утре да отидеш да те прегледат.

— Благодаря ти — отвърна Стефан, което, както мислено отбеляза Елена, не означаваше съгласие.

— Елена, ти самата май имаш нужда от лекар — отбеляза Бони. — Пребледняла си като призрак.

— Просто съм уморена — рече Елена. — Денят беше много дълъг.

— Моят съвет е да се прибереш у дома и да си легнеш. И да си останеш в леглото — каза й Мери. — Да не си анемична?

Елена устоя на желанието си да притисне длан до бузата си. Нима беше толкова бледа?

— Не, просто съм уморена — повтори тя. — Вече можем да се прибираме, ако Стефан е добре.

Той кимна утвърдително. Неизказаното послание в очите му гласеше: моля, оставете ме сам.

— Ще ни извините ли за минута? — помоли той Мери и останалите и всички заслизаха по стълбата.