Л. Смит - Борбата

— Но той трябва да отиде на лекар. Има вид на умиращ! — извика Бони.

— Не може. Сега не мога да ви обясня. Трябва да го заведем в пансиона! Целият е мокър и тук съвсем ще измръзне. После ще си поговорим.

Пренасянето на Стефан през гората обаче не беше никак лесна задача. Той остана в безсъзнание и трябваше да го влачат със сетни усилия през тъмната гора. Когато най-после го замъкнаха до задната седалка на автомобила на Мат, всички бяха изподрани и изтощени, както и измокрени от допира с подгизналите му дрехи. Щом потеглиха към пансиона на госпожа Флауърс, Елена положи главата му в скута си. Мередит и Бони ги следваха с втория автомобил.

— В пансиона свети — каза Мат, като паркира пред голямата къща с ръждивочервеникава фасада. — Трябва да е будна. Но вратата вероятно е заключена.

Елена отпусна нежно главата на Стефан върху седалката и се измъкна от колата. Видя, че завесата на един от прозорците се дръпна. После забеляза как една глава надникна.

— Госпожо Флауърс! — провикна се тя и замаха с ръка. — Аз съм, Елена Гилбърт, госпожо Флауърс. Намерихме Стефан и сега трябва да го внесем вътре! Фигурата на прозореца обаче не помръдна, нито даде някакъв знак, че я е чула. Но Елена бе сигурна, че продължава да ги следи от прозореца на горния етаж.

— Госпожо Флауърс, водим Стефан — отново извика момичето и с жест посочи към колата зад гърба си. — Моля ви!

— Елена! Вратата е отключена! — извиси се гласът на Бони откъм входната врата. Елена отклони поглед от смълчаната фигура на прозореца. След малко пак вдигна очи към нея, но видя само спуснатата зад прозореца завеса, след което светлината в стаята на горния етаж угасна.

Това бе странно, но в момента Елена нямаше време, за да си блъска главата над тази загадка. Двете с Мередит помогнаха на Мат да вдигне Стефан от седалката и да го понесе по стъпалата пред входа на къщата.

Вътре царяха тишина и мрак. Елена насочи спътниците си към стълбището, което се намираше срещу входната врата и се изкачиха до площадката на втория етаж. Елена посочи на Бони да отвори вратата, приличаща на дрешник. Заизкачваха се по тясната и стръмна стълба.

— Кой би оставил къщата си така… с незаключена входна врата… след всичко, което се случва напоследък? — измърмори Мат, докато влачеше безжизнения си товар. — Тя трябва да е луда.

— Тя е луда — обади се Бони отгоре, като побутна вратата най-горе, в края на стълбата. — Последния път, когато бяхме тук, тя ни наговори толкова странни… — Гласът й изведнъж секна. Тя ахна смаяно.

— Какво има? — попита Елена.

Но като стигнаха до прага на стаята на Стефан, видя какво бе предизвикало учудването на приятелката й.

Елена бе забравила в какво състояние беше стаята му при последната им среща тук. Сандъците, препълнени с дрехи, бяха изтърбушени, обърнати наопаки или полегнали на една страна, сякаш са били хвърлени от едната до другата стена от някоя гигантска ръка. Цялото им съдържание бе изсипано на пода, разпиляно между вещите му, съборени от гардероба и масите. Мебелите бяха преобърнати, един прозорец бе счупен и сега от там брулеше леденостуден вятър. Непокътната беше останала само една лампа, онази в ъгъла. Нейната светлина хвърляше гротескни сенки по тавана.

— Какво се е случило тук? — удиви се Мат.

Елена не му отговори, преди да настанят Стефан на леглото.

— Не зная със сигурност — започна тя неловко и това бе истина, макар и само донякъде. — Но така го заварих снощи. Мат, би ли ми помогнал? Трябва веднага да го подсушим.

— Ще намеря друга лампа — разбърза се Мередит, но Елена я спря:

— Не, и сега се вижда добре. Защо вместо това не се опиташ да запалиш огън в камината?

От единия сандък се бе изсипал хавлиен халат в тъмен цвят. Елена го взе и заедно с Мат се заеха да събличат мокрите дрехи на Стефан, прилепнали по тялото му. Тъкмо смъкваше пуловера, когато зърна врата му и се вцепени.

— Мат, можеш ли… би ли ми подал онази кърпа? Веднага щом той се обърна, тя измъкна пуловера през главата му и бързо го уви с халата. Когато Мат се върна и й подаде кърпата, тя я уви около врата му като шал. Сърцето й туптеше неудържимо, докато мозъкът й трескаво търсеше спасителен изход.

Никак не бе чудно, че беше толкова изнемощял, така безжизнен. Ох, Боже! Трябваше да го прегледа, за да види колко е зле. Но как да го стори в присъствието на Мат и останалите?

— Ще повикам лекар — заговори Мат с напрегнат глас, без да откъсва поглед от лицето на Стефан. — Той се нуждае от помощ, Елена.