Л. Смит - Борбата

Може би ти, мило дневниче, си мислиш, че е ужасно да го обичам, след като зная какъв е той. Зная, че е способен на насилие, както и че в миналото му е имало неща, от които се срамува. Но той никога няма да бъде лош с мен, а и всичко вече е в миналото. Той изпитва толкова дълбоко чувство на вина и така силно страда. Искам да му помогна.

Не Зная какво ще се случи сега. Просто съм щастлива, че той вече е добре. Днес отидох в пансиона и разбрах, че вчера там са идвали от полицията, но Стефан още бил много слаб и не успял да използва своите Сили, за да се отърве от тях. Добре поне, че полицаите в нищо не го обвинили. Просто му задали един куп въпроси. Стефан ми каза, че се държали добре с него, което обаче ме изпълни с подозрения. Какво ще стане, ако действително нещо се крие зад всичките тези техни въпроси и разпити… Ако например го попитат къде е бил в нощта, когато е бил нападнат онзи старец под моста? В нощта, през която Вики Бенет беше преследвана в разрушената църква? Или онази вечер, когато в училището бе убит господин Танър!

Но те нямат доказателства срещу него. Какво от това, че след пристигането му във Фелс Чърч са започнали да се случват престъпления? Това още нищо не доказва. Той наистина беше спорил с господин Танър онази вечер. И изчезна, след като бе открит трупът на господин Танър. После се върна и е съвсем ясно, че самият той, Стефан, също е бил нападнат, при това от същата личност, извършила и другите престъпления. Мери ми каза, че от полицията са наясно в какво състояние е бил намерен. Ако въобще решат да ни разпитат. Мат, Бони и Мередит, а също и аз, разбира се, ще свидетелстваме при какви обстоятелства сме го намерили. Така че в крайна сметка няма да повдигнат обвинение срещу него.

Двамата със Стефан разговаряхме за това, както и за други неща. Толкова ми беше хубаво да съм отново с него, въпреки че беше блед и изтощен. Той все още не си спомня всичко, което се е случило в четвъртък през нощта, но повечето е било точно както предполагах. Вечерта, след като ме довел в къщи, излязъл да търси Деймън. Карали се. После Стефан се озовал полумъртъв в кладенеца. Не е нужно да си гений, за да се досетиш какво се е случило между тях.

Все още не съм му казала, че в петък сутринта търсих Деймън на гробището. По-добре да го отложа за утре. Зная, че Стефан ще се разстрои, особено когато узнае какво ми каза Деймън.

Е, това е всичко. Този дневник ще бъде добре скрит и зорко пазен поради съвсем очевидни причини.

Елена спря да пише и се вгледа в последния ред от написаното. После добави:

П.П. Интересно е все пак кой ще е новият ни учител по европейска история.

След което пъхна дневника под матрака и угаси лампата.

Елена вървеше по коридора сред непривична за нея липса на внимание от страна на съучениците й. В училището обикновено я посрещаха с поздрави от всички страни — отвсякъде, където преминаваше, се чуваше: „Здравей, Елена“, „Здравей, Елена“. Ала днес съучениците й упорито извръщаха очи, щом се приближеше към тях, или внезапно си намираха някаква спешна работа, непременно изискваща да се извърнат с гръб към нея. И тази досада се повтаряше през целия ден.

Тя се спря в коридора пред стаята, в която трябваше да се проведе часът по европейска история. Вътре, по чиновете, вече бяха насядали няколко ученици, а пред черната дъска се бе изправил непознат млад мъж.

Всъщност той самият приличаше на ученик. Имаше светлоруса коса, малко по-дълга от обичайното, и телосложение на спортист. На дъската бе написал името си: Аларик К. Залцман. Като се обърна, Елена забеляза, че имаше нещо момчешко в усмивката му.

Той продължи да се усмихва, докато тя сядаше на мястото си, а останалите ученици влизаха в стаята. Сред тях бе и Стефан. Преди да се настани на мястото зад нея, погледите им се срещнаха, но не си казаха нищо. Никой в стаята не говореше, така че цареше пълна тишина.

Бони седна от другата страна на Елена. Мат седеше само няколко чина по-нататък, но и той гледаше право напред.

Последните двама, които се появиха малко преди началото на часа, бяха Каролайн Форбс и Тайлър Смолуд. Влязоха заедно. На Елена никак не й хареса изражението, изписано по лицето на Каролайн. Тя много добре познаваше тази лукава котешка усмивка и тези присвити зелени очи. Красивото, макар и малко месесто лице на Тайлър, сияеше от задоволство. Синината под окото му, където го бе ударил Стефан, вече бе почти изчезнала.

— Добре, като за начало защо да не подредим всички чинове в кръг?