Л. Смит - Борбата

Учителят по европейска история се изправи и закрачи около центъра на кръга, докато нервно кършеше ръце. Бони продължаваше да подсмърча тихо.

— Разбирам какво чувстваш — продължи той и момчешката му усмивка отново грейна с пълна сила. — Иска ми се да дам добро начало на нашите отношения между учител и ученици, което да не е свързано с тази потискаща атмосфера. Какво ще кажете всички вие да ми дойдете на гости довечера, за да можем да си поговорим без формални ограничения? Може би ще успеем да се поопознаем по-добре и да си поговорим за това, което се е случило. Който иска, може да доведе и някой приятел или приятелка. Какво ще кажете?

Изтекоха около тридесетина секунди, през които учениците само се взираха в него. Накрая някой попита:

— У вас ли? И къде е това?

— Да… ох, забравих да кажа. Колко съм глупав. Отседнал съм в къщата на Рамзи, на авеню „Магнолия“. — Учителят написа адреса си на черната дъска. — Семейство Рамзи са мои приятели и ми дадоха къщата под наем, докато са във ваканция. Идвам от Шарлотсвил 3 3 Малък град, където се намира щатският университет на Вирджиния. — Бел.прев. . Директорът на гимназията ми се обади в петък, за да ме попита дали ще се съглася да се преместя временно тук. Реших да се възползвам от шанса. Това е първата ми истинска работа като учител.

— О, това обяснява всичко — промърмори Елена.

— Така ли? — попита Стефан.

— Е, какво ще кажете? Одобрявате ли идеята? — Аларик Залцман огледа класа.

Никой не посмя да откаже. Отвсякъде се чуха утвърдителни отговори.

— Чудесно, значи е уредено. Ще се погрижа за безалкохолни напитки и всички ние ще се опознаем помежду си. О, да, между другото… — Отвори дневника и го прегледа набързо. — По този учебен предмет присъствието формира половината от окончателната ви оценка. — Вдигна глава и отново се усмихна. — А сега сте свободни.

— Бива си го — промърмори някой зад Елена, докато тя вървеше към вратата. Бони крачеше зад нея, но гласът на Аларик Залцман я сепна и я накара да се обърне.

— Може ли да останат за минута учениците, които споделиха с нас впечатленията си?

Стефан също трябваше да напусне класната стая.

— По-добре ще е да отида да видя какво става с тренировките на футболния отбор — рече. — Вероятно са отменени, но за по-сигурно ще проверя.

Елена се притесни.

— Ако не са отменени, мислиш ли, че си достатъчно добре, за да участваш в тях?

— Ще се справя — отговори уклончиво той. Но на нея не й убягна, че по лицето му още има следи от прекомерното изтощение и че продължава да се движи болезнено сковано. — Ще се срещнем при твоето шкафче.

Тя кимна. Но когато се доближи до шкафчето си в редицата в коридора, завари до него Каролайн, увлечена в разговор с още две техни съученички. Три чифта очи внимателно следяха всяко движение на Елена, докато прибираше учебниците и тетрадките си в шкафчето, но когато Елена вдигна глава, две от тях побързаха да отклонят поглед. Единствено Каролайн остана нахално втренчена в нея, с леко наклонена глава, докато шепнеше нещо на другите две момичета.

Елена кипна. Затръшна ядно вратичката и пристъпи право към групичката.

— Здравей, Беки. Здравей, Шейла — започна тя. А после добави, но много по-натъртено: — Здравей, Каролайн.

Беки и Шейла измърмориха по едно глухо здрасти, а после побързаха да смотолевят, че трябвало да бързат нанякъде. Елена дори не се обърна, за да види как се измъкват тихомълком. Не сваляше гневния си поглед от Каролайн.

— Какво става тук? — попита тя настойчиво.

— Какво толкова има да става? — сви рамене Каролайн, очевидно наслаждавайки се на сценката. Дори се опита да я удължи колкото можеше повече. — С кого какво да става?

— С теб, Каролайн. Както и с всички останали. Не се преструвай, че не си замислила нещо, защото много добре те познавам. През целия ден всички тук упорито ме избягват, сякаш съм чумава, а ти имаш вид на спечелила голямата награда от лотарията. Каква каша си надробила?

Невинното досега изражение на Каролайн моментално се изтри, за да отстъпи на котешки лукавата й усмивка.

— Казах ти още при започването на учебната година, че нещата тук ще се променят, Елена — припомни й тя. — Предупредих те, че царуването ти може да приключи. Само че това сега не е мое дело. Всичко, което се случи, е въпрос на най-прост естествен подбор. Според закона на джунглата.

— И какво толкова се е случило?

— Хм, ами да кажем, че да излизаш с един убиец, може силно да навреди на социалния ти живот.