Н. Джемисин: Засенчено слънце

Вече не толкова смутена, Ханани огледа Залата на Благослова и пак смръщи вежди. Когато се зае с войника, тя бе пълна, шумна от гласовете на дошлите да предадат месечната си Дан или да направят заявка за помощ от Хетава, или просто да поседят върху килимчета сред лунните цветя и да се помолят. Слънцето още светеше през дългите многоъгълни прозорци, но Залата бе вече празна, ако не се смятаха хората на пиедестала край Ханани и групичката Лечители и Пазители близо до нишите за даване на Дан.

Същото място, където бе видяла нещо в пространството между тях. Това беше странно. И бе прекалено рано, за да затворят Залата на Благослова за посетители.

- Ханани няма нищо общо с това - каза Мни-ини. Острият тон на наставника и я сепна. Той бе вперил яден поглед в Учител Йехами.

- Момчето събираше Дан за нея - отвърна Йехами. - Ясно е, че е замесена.

- И как? Тя бе твърде надълбоко в съня, за да забележи.

- Момчето бе само на тринайсет. А тя го остави да борави с жизнени течности, все едно е истински чирак.

- Е, и? Знаеш точно толкова добре, колкото и аз, че позволяваме на послушници да се занимават с това, стига да проявят способности!

Съветникът поклати глава.

- Но понякога не са готови. Тази злополука е пряк резултат от действията на чирака ти, довели до прекомерен разход на течности…

Мни-ини настръхна.

- Нямам спомен ти да си минавал някога през изпитание за Лечител, Йехами.

- Ами стремежът на това момче да и се хареса? Не е нужно да си Лечител, за да го забележиш. Мъкнеше се подире и като домашно куче, готов на всичко в своето заслепение. Дори на наркомансични процедури, които са далеч над възможностите му.

Коленете на Ханани бяха изтръпнали по време на лечението, независимо от подложената под тях възглавничка. Тя се изправи тромаво на крака.

- Моля ви… - Двамата мъже замълчаха и я погледнаха. Върху лицето на Мни-ини се изписа съчувствие. Това я уплаши, тъй като имаше само едно-единствено момче, за което можеха да говорят. - Моля, Мни-ини-братко, кажи ми какво е станало с Даю.

Мни-ини въздъхна и прокара пръсти през косите си.

- Имаше злополука в нишите за Дан, Ханани. И аз не знам… Няма…

Йехами го прекъсна с нетърпелив жест.

- Тя трябва да знае каква вреда е причинила. Ако наистина смяташ, че заслужава да стане Лечител, няма какво да я жалиш. - Извърнатото към нея лице изразяваше едновременно ожесточение и задоволство. - Един приносител е мъртъв, Чирак-Ле-чител. А също и послушникът Даюхотем, който ти асистираше.

Ханани затаи дъх и погледна Мни-ини, който кимна едва-едва в знак на потвърждение.

- Ама… - Тя не намери нужните думи. Ушите и бучаха, сякаш чутото бе извикано с висок глас, макар че никой не би се осмелил да крещи в залата на Хананджа, в нозете на Нейната статуя. Хананджа ценеше покоя. - К-как така? Това беше обикновена процедура. Даю го е правил много пъти преди. Съвсем наясно бе с всичко, макар и само дете… - Жизнерадостно и дяволито дете на Луната, всякога готово да дразни и очарова едновременно. Не можеше да си го представи мъртво. Все едно да види слънцето угаснало.

- Не знаем защо стана така - проговори Мни-ини. Сетне хвърли предупредителен поглед към Съветника, който понечи да отвори уста. - Не знаем. Чухме го да вика, а когато влязохме в нишата, заварихме мъртви и двамата. Нещо се е объркало по време на отдаването на Дан.

- Но Даю… - Гърлото и се сви, когато произнесе името. Мъртъв. Погледът и се замъгли. Тя запуши уста с длан, сякаш така можеше да прогони ужаса от съзнанието си. Мъртъв.

- Телата ще бъдат изследвани - каза Мни-ини с унил глас. - Някои наркомансии могат да бъдат изпълнени даже и след прекъсването на умблике. Така може би ще получим някои отговори. А дотогава…

- Дотогава - намеси се Йехами, - в изпълнение на правомощията си като член на Съвета на Пътищата, забранявам на Чирак-Лечител Ханани упражняването на всякакъв вид лечебна наркомансия. - Той се обърна към един от облечените в черно Пазители, застанал на пост край дверите за вътрешната част на Хетава. Пазителят погледна към тях. - Уведоми за това своите братя, Пазител Меки. - Воинът кимна в отговор с безизразно лице.

Даю бе мъртъв. Ханани се взираше в Йехами, неспособна да разсъждава. Даю бе мъртъв и целият свят бе приел някаква нова, непозната форма. Сега Ханани би трябвало да се поклони с вдигнати успоредно на пода ръце, за да изрази смирено подчинение на дадената от Съветника разпоредба. Прекрасно съзнаваше, че отказът да стори това се отразява крайно неблагоприятно върху репутацията на Мни-ини, но продължаваше да гледа втренчено другия мъж, дори след като бръчките по смръщеното му лице станаха още по-дълбоки.