Н. Джемисин: Засенчено слънце

Хетава: Главен храм на вярата в Хананджа и физически център на духовния живот в Гуджааре. Хетава контролира образованието, законността и здравеопазването.

Хиератик: Ръкописна форма на писмения език в Гуджааре.

Хирургия: Опасен, но понякога необходим лечебен ритуал, който се провежда само от най-опитните чираци и пълноправните Лечители.

Хона-Карек: Царство на будния живот.

Четири: Брой на ивиците върху лицето на Сънната Луна. Свещено число, каквито са и неговите кратни.

Четири-от-четири: 4 по 4 по 4 по 4 или 256 - свещено число.

Чирак: Юноша, който е навършил възрастта на пълнолетие и е започнал по-висока степен на обучение в своето поприще.

Шадуни: Пустинно племе, някогашен противник на Гуджааре, понастоящем съюзник на Кисуа.

Шуна: Един от двата аристократически клона в Гуджааре, чиито представители претендират, че произхождат от връзки между смъртни и деца на Сънната Луна. Шуна съхраняват обичаите и традициите на страната майка - Ки-суа.

Южни земи: Колективно название за различни племена отвъд изворите на Кръвта на Богинята. Множество от тях са васали на Кисуа.

Яна-ян: Главен дворец на Принца в столицата и седалище на правителството.

Ясновидство: Съновидение на минало или бъдеще.

Човек може да се скрие на двеста петдесет и шест места в собствената си плът. Умиращият в ръцете на Ханани войник бе избрал някое много надълбоко. Тя претърси сърцето, мозъка и червата, макар душата да посещава тези органи по-рядко, отколкото си мислят простосмъртните. Прегледа устата и очите - последните с повишено внимание. Най-накрая откри следа зад единия чернодробен лоб и тръгна по нея към сън, изпълнен с потънали в сенки руини.

Купища отломки се издигаха в призрачна мъглявина - срутени постройки с толкова гигантски размери, че в сравнение с всяка тяхна тухла човек с нормален ръст би заприличал на джудже. Имаха толкова непривични форми, че Ханани не можеше да си представи предназначение им. Палат? Храм? И в двата случая - прикритие. Прахът под краката и сияеше по-силно и от слюда - всяка нейна стъпка разместваше милион звезди. Стремеше се да гаси всичките след себе си.

За да намери войника, трябваше първо да оправи обстановката. Бе лесна работа да въведе ред в развалините с помощта на собствената си воля. Приклекна и докосна земята. Нишки сънна слуз, светложълти и блестящи, се проточиха от върховете на пръстите и, за да оставят своя рисунък върху почвата, преди да попият. Миг по-късно се надигна прах - вестител на промяна, - за да слепи напукания камък. Земята се нацепи и затрепери, когато гигантските тухли започнаха да се изправят и да политат във въздуха, да оформят стени и колони. Навсякъде около нея - ако си дадеше труд да погледне, на фона на полегатия небосклон се оформяха контурите на един чудовищен град. Но тя не се огледа, дори след като картината бе завършена. Имаше далеч по-важни неща за вършене.

- Много бавно става.

- Раната зараства.

- Каква полза от това, ако умре?

- Няма да умре. Тя го контролира изцяло. Само гледай.

След като мина край първата каменна арка, Ханани се обърна и я разгледа. Бе на височината на човешки ръст - едничкото нещо с нормални размери в целия мизансцен на съня. Отвъд нея лежаха същите сенки, които покриваха всичко наоколо. Не. Тук бяха по-плътни.

Приближи предпазливо и направи опит да мине през арката.

Сенките я отблъснаха.

Извика с мисълта си светлина.

Сенките станаха още по-плътни.

След кратък размисъл Ханани призова болка и страх, а също така и гняв, и се обгърна в тях. Съпротивата на сенките се стопи - душата на войника усети нещо познато. Като мина през арката, Ханани се озова в залесен атриум от онези, които даряват покой на всеки дом - този обаче бе мъртъв. Тя се огледа наоколо, като се навеждаше под разцепени палми и оклюма-ли лиани на лунно цвете. Намръщи се на една загнила цветна леха. И тогава забеляза нещо отвъд нея - там, в самото сърце на градината, сгушен в гнездото на собствената си мъка, лежеше войникът.

Спряла за момент, Ханани насочи част от своето внимание назад, към будния свят.

- Даю? Скоро ще ми трябва още сънна жлъч.

- Добре, Ханани… м-м-м… искам да кажа Чирак-Лечител.

Приключила с това, Ханани се върна към съня на скритата

градина. Войникът лежеше със свити нагоре колене, обгърнал - сякаш за утеха - тялото си с две ръце. Зейнала в извивката на това тяло рана бе изсипала вътрешностите му в дупка по средата на гнездото. Освен нея не се виждаше нищо друго - само опърничавата умблике - връзката, свързваща душата с тялото.