Питакъс Лор - Възходът на номер Девет

— Ей, Девет, чакай да ти разкажа за това, дето току-що сънувах.

Той изсумтява:

— Сън ли? Не, без мен, човече. Е, може, ама само ако е за гаджета. Тогава можеш да ми разкажеш всичко заедно с подробностите.

— Сънувах Сетракус Ра. Говорих с него.

Девет се спира, после тръгва отново.

— Той ми предложи сделка.

— Така ли? И каква беше сделката?

— Ако се върна и се изправя срещу него, каза, че ще освободи живи всички, в това число и Сам.

Девет сумти.

— Това са пълни глупости. Могадорианците не предлагат сделки. Поне не такива, в които да спазят своята част от пазарлъка. И не проявяват милост.

— Мисля си, защо пък да не се престоря, че приемам сделката? Така или иначе трябва да се върна в пещерата, за да измъкна Сам.

Девет се обръща към мен, лицето му е олицетворение на безразличието.

— Неприятно ми е да ти го кажа, братле, но Сам най-вероятно вече е мъртъв. На могадорианците не им пука за нас, нито пък за хората. Мисля, че си имал лош сън, съжалявам, че си се изплашил и сега изпитваш нужда да ми досаждаш с това. Дори и наистина да си се свързал със Сетракус Ра, такова предложение е сто процента някакъв капан и ще умреш, ако влезеш в него. А ако искаш да знаеш, и аз ще умра, ако вървя така още десет километра. Без майтап.

Той се завърта и се отдалечава от мен.

— Сам не е мъртъв! — Гневът се надига в мен и ми дава такава сила, каквато не съм имал от дълго време. — И сънят беше истински. Сетракус Ра го измъчваше! Гледах как кожата му цвърти от врящата течност, която капеше върху него! Не мога просто да седя и да оставя всичко това да продължава.

Той отново се хили, но този път без сарказъм. Не съвсем успокоително, но определено по-любезно.

— Слушай, Четири. Толкова си отпаднал, че дори и на едно място не можеш да тичаш, камо ли да се биеш с най-силното същество в галактиката. Знам, че звучи безсърдечно, братле, но Сам е човек. Няма как да ги спасиш всичките, затова просто спри да хабиш силите и енергията си. Не е като да имаш неограничени запаси от тях.

Луменът в дланите ми започва да се съживява. Сега вече мога да го контролирам, това е голям напредък. Надявам се, че светлината е знак, че въздействието на синьото силово поле отслабва.

— Чуй ме, Сам е най-добрият ми приятел. Разбери го най-после и запази мнението си за моята енергия за себе си, ясно ли е?

— Не, ти ме чуй — отвръща Девет с равен глас. — Сега не е време за игрички. Ние сме във война, човече: война . Не можеш да действаш под силата на чувствата си към Сам, ако това застрашава другите. Няма да позволя да се срещнеш със Сетракус Ра и да изоставиш останалите само заради Сам. Ще изчакаме, докато се почувстваш добре, когато и да е това, по дяволите, и тогава ще се срещнем с другите, и ще тренираме, докато станем готови. Ако не ти харесва, ще трябва да се биеш с мен, за да си тръгнеш оттук. И да си наясно, аз съм готов да се бия, много съм готов. Схватката с теб ще ми бъде вместо тренировка.

Той вдига ръка и се прицелва в нещо през дърветата. Секунда по-късно се чува скимтене.

— Уцелих. — Девет се усмихва, явно горд със своите телекинетични ловни умения.

Аз го следвам, но каквото и да стане, няма да се откажа.

— Има ли някого, за когото би се жертвал? Някого, за когото би рискувал живота си, за да му помогнеш?

— Аз рискувам живота си, за да помогна на Лориен — казва Девет и ме фиксира с поглед, който ме кара да се заслушам. — Бих умрял за Лориен и за всеки, който е лориенец. И ако умра, а това е едно голямо „ако“, смятам да го направя с две могадориански глави, смачкани между ръцете ми, и още една под крака ми. Все още нямам желание да усетя как твоят белег прогаря крака ми, така че узрявай, престани да бъдеш толкова наивен и спри да мислиш само за себе си.

Думите му ме жегват силно. Знам, че Анри щеше да се съгласи с него, но няма да изоставя отново Сам. Не знам дали от арогантността на Девет или от натрапчивостта на съня, но съзнанието ми е ясно и силно за пръв път от много дни насам.

— Сам ми е спасявал задника неведнъж, а баща му беше дошъл да ни посрещне, когато корабът ни кацна на Земята. Може и да е умрял заради нас, за Лориен. Трябва да дойдеш с мен в пещерата, дължиш им го и на двамата. Още днес.

— Забрави!

Пристъпвам към него и Девет изобщо не се поколебава. Сграбчва ме и ме хвърля към едно дърво. Аз се изправям на крака и понечвам да се втурна към него, когато зад нас се дочува пращене на клони. Девет се обръща по посока на шума. Аз заставам до дървото и леко активирам лумена на дланите си, за да съм готов да заслепя всеки, който ми се изпречи. Надявам се, че добре съм преценил каква част от силата ми се е възвърнала.