Дерек Ланди: Демон шосе

Брандън свали очилата си и ги почисти.

— Ако исках Спрайт, щях да си поръчам Спрайт, нали така?

— Моля те да извиниш Брандън — намеси се ухилен Дан. — Днес е в едно от настроенията си. Брандън, от всичките напитки, които имат тук, ти коя искаш?

Брандън въздъхна тежко.

— Май ще си поръчам млечен шейк.

— Добре тогава — каза Амбър, приготвила химикала да запише. — Какъв вкус да бъде?

— Ох, ами не знам. Ти какъв вкус ще ми препоръчаш?

— Винаги съм харесвала шоколадовия.

— Тогава ще си взема ванилия — заяви Брандън и си сложи очилата обратно.

Дан се опитваше да не се разсмее на дивотиите на приятеля си. Амбър стоеше и се усмихваше.

— Разбира се — отвърна тя. — Нещо друго желаете ли, момчета?

— Ако се сетим за нещо — рече Дан, — със сигурност ще си поискаме.

Амбър се усмихна и ги остави, борейки се с връхлитащата вълна на повдигане. Мина през люлеещите се врати към кухнята и се облегна за миг на стената, докато изчакваше да ѝ попремине. Когато се увери, че няма да припадне или да повърне, предаде поръчката и се изправи до Сали, и двете се заловиха да приготвят млечни шейкове.

— Какви са твоите хора? — попита Амбър, игнорирайки растящото главоболие.

— Двама бизнесмени — отговори Сали, — заграждат ме, флиртуват страшно и са обречени да завършат вечерта със сос, разплискан по ризите. Ами твоите? Онзи с очилата изглежда сладък.

— Кретен.

— Но не чак толкова сладък — бързо се поправи Сали. — Всъщност, ако не ме беше прекъснала, преди да довърша, щях да кажа, че изглежда сладък, но от по-близо се вижда, че е кретен.

Амбър се ухили.

— Щеше ли да го кажеш?

Сади кимна.

— Само да ме беше оставила да довърша, вместо да се раздрънкаш, както винаги.

— Аз съм дрънкало.

— Такава си си.

Амбър сложи шейковете на подноса, пое си дълбоко въздух и тръгна обратно към салона.

Брандън я наблюдаваше как приближава, а Амбър се опита да се усмихне. Не беше много убедително, но щеше да свърши работа. Вече не ѝ пукаше за бакшиша, искаше само тези двамата да си тръгнат по-скоро, да си отнесат лошите вибрации и да я оставят да тъне в каквато и да беше тази гнусна неприятност, която заплашваше да я погълне през целия ден.

— И така… — започна тя, но главоболието заби нови иглички от болка точно зад очите ѝ, тя примижа, подносът се разлюля, а шейковете се плъзнаха настрани, удариха се в ръба на масата и се разплискаха по пода.

Звукът от счупено стъкло помете главоболието и когато погледът на Амбър се проясни, вече можеше да види, че всичко беше в шейк. Беше напоил гуменките ѝ и беше опръскал крачолите на Брандън.

Дан зави от смях, но Брандън я гледаше втренчено, докато жегата се надигаше по лицето му.

— О, Боже мили — извика Амбър. — Много съжалявам. Страшно съжалявам.

— Ти…

— Всичко ще почистя. Толкова съжалявам.

— Ти, тъпа, дебела свиня.

Амбър замръзна.

— Нескопосан, грозен, дребен трол, — продължи Брандън. — Направи го нарочно.

— Не съм, кълна се…

— Нарочно ме заля.

— Беше случайно.

Сали избърза към тях с парцал в ръка.

— Няма нищо, не е кой знае какво, ей сега ще…

Брандън забоде пръст в Амбър.

— Тя го направи нарочно.

Сали се засмя.

— Сигурна съм, че е било просто…

— Искам да я уволните.

Сали спря да чисти, а смехът ѝ се претопи в усмивка на изненада.

— Няма да бъде уволнена, задето е изпуснала един поднос, разбираш ли? Случва се непрекъснато. Какво ще кажеш за следното? Днес вечерята ви е за сметка на заведението.

— Днес вечерята ни е на пода — отвърна Брандън. — Къде е управителят? Искам да говоря с управителя. Искам тази дебела свиня да бъде уволнена.

Лицето на Сали се вкамени.

— Вън — рече тя. — И двамата. Вън. Не сте добре дошли тук.

Дан вдигна ръце с подигравателна невинност.

— Аз нищо не съм направил — каза. — Просто си седях. Какво лошо съм сторил?

— Избрал си си грешния приятел — отвърна Сали. — Хайде. Вън.

Брандън не сваляше очи от Амбър. Лицето му беше бледо, със сурово изражение, сякаш ей сега щеше да ѝ скочи. Наложи се Дан буквално да го влачи към вратата.

Сали стоеше с ръце на хълбоците.

— Леле — рече, когато вече си бяха тръгнали. — Ама че кретени. Добре ли си, миличка?

— Добре съм.

Сали я потупа по рамото.

— Тези са тъпанари. Недей да обръщаш внимание и на думичка от онова, което казват.

Сали помогна на Амбър да почистят бъркотията. Двамата бизнесмени хвърляха по някой поглед, когато им се удаваше възможност, а Амбър не можеше да ги вини. Сали беше красива, дори когато миеше пода. Не почервеняваше от усилието като Амбър, а косата ѝ не излизаше от опашката като тази на Амбър. Изглеждаше чудесно дори в тениската на Файърбърд.