Йън Ървайн - Геомант

В този миг камъкът под краката ѝ поддаде и обърналата се Иризис трябваше да се хвърли встрани, за да оцелее. Приземи се тежко, досами ръба. А Ниш залитна, размаха ръце и политна отвъд пътеката.

Иризис, която не бе плакала от четвъртия си рожден ден, нададе вик на отчаяние, скочи на крака и се затича към мястото, където Ниш беше изчезнал. Лесно можеше да си представи гледката, която щеше да я посрещне, когато погледнеше надолу.

Но от кое място беше паднал той? Заледеният участък се простираше на около двадесетина стъпки. Поела внимателно, Иризис надникна отвъд ръба. Долу стърчаха назъбени скали. Върху тях тя не видя никакви петна, но пък механикът можеше да е отхвърчал сред сенките.

— Ниш? — промълви тя, макар да знаеше, че е излишно. — Ниш?

Може би мястото беше по-надолу по пътеката. Там беше особено хлъзгаво. Занаятчията разпери ръце, за да запази равновесие и да не падне. Иронично.

Тогава тя го видя, заплетен сред конструкцията, която Мас използваше да отглежда мъх. Механикът се беше приземил сред клечест покрив и бе потънал в него.

— Ниш?

Той простена, с което я накара да почувства болката му.

— Иризис? Жива си!

Радостта в гласа му по някакъв начин я тревожеше.

— Естествено, че съм жива! — остро рече тя. — Защо да не съм?

— Мислех, че се каниш да скочиш…

— Не говори глупости! — излъга Иризис.

Ниш се раздвижи в опит да я види. Една от опорите опасно се разклати в скалата.

— Не се движи! — викна му тя. — Ще се събориш. Стой неподвижен.

Тя се огледа. Фабриката се намираше далеч, на повече от половин левга. Щеше да измине почти час, докато се върне с помощ. Може би тънките дрехи на механика щяха да издържат студа за това време, но от крехката структура надали можеше да се очаква същото търпение.

— Мас! — провикна се тя, свила ръце около устата си. — Ейрин Мас!

— Той ще откаже да помогне — промърмори Ниш.

— Защо?

— Преди малко съборих камъче върху главата му, без да искам — засрамено призна механикът.

— Проклет идиот! Мас!

След няколко минути въпросният изникна на пътеката, разлюлял ръце около себе си.

— Мас, помогни ми! Ниш падна от пътеката.

— Чудесно! — изръмжа Мас с блеснали очи. — Много добре! — И той понечи да се обърне.

— Моля те, Мас. Той е паднал във фермата ти и я троши.

Полуидиотът се приближи до ръба, погледна и издаде пронизителен кикот.

— Стара. Вече не я бива. Нова ще построя.

— Моля те, Мас. Ще ти платя добре.

Малоумното лице се напрегна в опит да изрази някаква емоция. Спечели идиотска усмивка. Какво можеше да му предложи тя?

— Бутилка ракия — каза Иризис и протегна ръка, като че му подаваше шише. Сетне протегна и другата. — Две бутилки.

Очите му блеснаха отново. По четинестата челюст плъзна струйка лига. Той се облиза.

— Малко е!

Иризис не се сещаше за друго, с което би могла да го подкупи. Но тогава се сети, че той си пада малко перверзник.

— Искаш ли да видиш гърдите ми? — попита отчаяно тя. Дори би преспала с полуидиота, ако нямаше друг начин да спаси Ниш, макар че това щеше да е най-гнусната транзакция в целия ѝ опортюнистки живот.

Върху лицето на Мас изникна ужас, примесен с неземно отвращение. В този момент Ниш се закашля, клонките под него поддадоха и той полетя надолу. Един клон закачи колана му и спря падането, макар че панталоните на механика се набраха чак до глезените.

Той увисна с главата надолу, насочил гола задница към останалите двама. Ризата му се изхлузи и разкри белязания му гръб.

Иризис неволно плъзна поглед по мускулестото му тяло и установи, че то ѝ се нрави, особено задните части. Стоящият до нея Мас очевидно споделяше мнението ѝ, защото се кискаше и издаваше одобрителни сумтения.

Не разполагаха с време. Няколко кола се откъртиха от скалата. Скоро цялата структура щеше да се срине.

— Ела! — просъска тя и разтърси рамото на Мас. — Ще ти дам четири бутилки.

Полуидиотът с мъка откъсна поглед от открилата се гледка. Двамата се спуснаха долу, където Иризис се зае да удържа коловете, а полуидиотът отиде да освободи Ниш. Последната процедура отне по-дълго от необходимото, но занаятчията не обърна внимание. Ниш трябваше да си плати за глупостта.

Най-сетне тримата отново се озоваха на пътеката. Крил-Ниш беше пребледнял и трепереше.

— Отнеси го във фабриката — нареди Иризис.

Мас нарами Ниш и закрачи, уж случайно притиснал задните му части с ръка. Половин час по-късно механикът седеше на топло в столовата и кусаше супа от рибешки глави, а Иризис отиде и купи четири бутилки от миньора Флин, спретнал тайна сергийка зад полигона.