Йън Ървайн - Геомант

Когато докосна кристала, в съзнанието ѝ избухнаха разноцветни дъги, разпрострели се във всички посоки — те се извиваха, преплитаха и сливаха в безкрайност. Струваше ѝ се, че тя се намира в самото поле, само че никога не бе го виждала по такъв начин. Изникнаха кръгове, сфери и криви, неспирно променящи големина и форма. Изчезваха, за да се появят отново. Сякаш съзираше откъслеци от структури, чиито измерения не можеха да бъдат изцяло пресъздадени в този свят.

Кристалът вече беше буден — трябваше, защото от абстиненцията ѝ не остана и следа. Усещането бе екстатично, ала и притесняващо. Тиан буквално се замая от опита си да подири обяснение.

Беше виждала рутилов кварц много пъти, в тази мина се срещаше често. Някои от най-добрите хедрони биваха изработвани именно от такъв кристал. Ала никога досега не бе попадала на толкова съвършена и симетрична форма. Полазиха я тръпки при мисълта за потенциалните възможности, които мощта на подобен кристал предоставяше.

Тиан уви хедрона в парче кожа и внимателно го прибра в раницата си, след което целуна Джоейн по челото. След като се нахрани за последно със стария си приятел, споделяйки хляба и сиренето от раницата му, девойката почете паметта му с остатъка от манерката, взе фенера си, като остави неговия да догори, и пое обратно, без да се обръща назад.

В деня, в който договорът на Тиан бе продаден на размножителната палата, Ниш писа на баща си дълго писмо. Съобщи на Джал-Ниш всичко, като премълча единствено отношенията си с Иризис. Перквизиторът щеше да очаква подробен доклад и Ниш искаше баща му да узнае за събитията от писмото, а не от някой друг. Самият перквизитор също бе наблюдаван, разбира се, макар и не толкова стриктно, колкото един осведомител, тепърва правещ първите си крачки в шпионското изкуство.

Умопобъркването и последвалото прогонване на Тиан доставиха на Ниш далеч по-малко удоволствие от очакваното. Отмъщението се бе оказало не толкова сладко. Освен това го тревожеше и евентуалната роля на Иризис — дали тя бе по някакъв начин замесена в кристалната треска, сполетяла колегата ѝ? Нямаше как да узнае — понастоящем Иризис избягваше дори да се среща с него, какво остава за нещо по-интимно. Ниш бе рискувал всичко, а не бе спечелил нищо. И не само това, откри, че присъствието на Тиан му липсва. Липсваха му стройната ѝ фигура и онази небрежна походка, с която тя минаваше през отделението на механиците.

Няколко дни по-късно, в свободния си ден за месеца, Ниш отиде до Тикси, за да отнесе писмото и вестите на Фин-Мах, тамошния следовател, оглавяващ разузнаването на града. Фин-Мах беше пряко подчинена на баща му, дребна жена на не повече от тридесет, прекалено млада за подобна отговорност. Ако се съдеше по тъмните ѝ очи и коси и изящните черти, тя бе родом от града. Красива жена, и то без пръстен, само че Ниш не си правеше илюзии. Всичко във вида ѝ го подтикваше да спазва дистанция.

Фин-Мах взе писмото му. Погледът ѝ срещна неговия, с което принуди механика да отвърне очи.

— Вече зная за Тиан — безстрастно изрече тя. — Лоша работа.

Ниш бе вперил поглед в плота на масата и се чудеше какво точно ѝ е известно.

Следователят прибра писмото в сива пощенска торба.

— Ще пратя куриера днес следобед — кимна тя. Знак, че Ниш е свободен да си върви.

Докато излизаше от кабинета ѝ, механикът въздъхна. Бе изпълнил задължението си. Щяха да минат няколко седмици, докато куриерът стигне до Фасафарн, където живееше баща му. Дори и ако Джал-Ниш се ядосаше, което изглеждаше вероятно, реакцията му щеше да последва най-малко след месец.

Поел обратно към фабриката, Ниш мина край размножителната палата. Някакъв импулс го накара да се отправи към главния вход и да попита за новата жена. В джоба му подскачаха сребърни драхми, първата му заплата като осведомител. В главата му се въртеше изкусителната мисъл да си купи онова, което до този момент му бе отказвано.

— Не работим с момчета — озъби се мъжът на входа.

— Аз съм мъж! На двадесет съм и имам права. — Всъщност беше още на деветнадесет, но какво пък.

— Размножителната палата не е право, а привилегия. Не приемаме когото и да е. На първо място трябва да се убедим в зрелостта на съответния желаещ.

— Но аз съм…

— Не, не си! — заяви пазачът. — А и да беше, щеше да ти струва петдесет драхми. Освен това жената, за която спомена, е болна. Върви си, преди да съм извикал стражите.