Йън Ървайн - Геомант

Войниците повлякоха Ниш, а ревът продължаваше да се носи. Личеше, че Ги-Хад здравата се е стреснал. Какво ли е съдържало неговото писмо?

Механикът бе съблечен и привързан към средния стълб. Не след дълго дочу някакви писъци, след което се сдоби с компания — голата Иризис бе привързана на съседния стълб. Ниш ѝ хвърли убийствен поглед, на който тя издържа, без да трепне. Бледата ѝ кожа започваше да синее, защото температурата беше под нулата.

— Проклинам деня, в който те срещнах! — просъска той.

Жената го изгледа презрително.

— И аз не бих могла да кажа, че си струваше, Нишченце .

Двамата останаха вързани повече от час, докато всички работещи във фабриката се съберат. Ниш вече не усещаше пръстите на краката си. Как бе могъл да сглупи по такъв начин? През цялото това време Иризис е дърпала конците. Но защо ѝ е да предава всичко, което придаваше смисъл на живота ѝ? Нямаше логика.

Най-сетне Ги-Хад се появи.

— Когато татко научи за това… — поде Ниш.

— Самият той го нарежда! — бясно съсна отговорникът. Застанал пред събраните работници, той зачете съответния откъс от писмото.

Аз, перквизитор Джал-Ниш Хлар, нареждам на отговорник Ги-Хад, понастоящем поставен на изпитателен срок, лично да удари двадесет камшика на моя некадърен син, Крил-Ниш, и на занаятчия Иризис, по подозрения в съучастничество в отравянето на занаятчия Тиан, прогонването ѝ в размножителната палата, а също и други престъпления, които за момента няма да назова.

Следващите думи затрудниха четящия.

Ги-Хад ще чисти отпадните тръби до края на жалкия си живот.

Докато изчакваше камшика да захапе гърба му, Ниш извърна глава към Иризис, вперила поглед право напред.

— Баща ми пристига лично — рече той тихо. — Какви доказателства ни уличават?

— Показанията на един човек — мрачно отвърна младата жена.

— Кой?

Красивите ѝ устни се присвиха.

— Дори и да знаех, не бих ти казала.

— Не може ли вината да се прехвърли нему?

— Само ако е мъртъв! — Тя оголи острите си зъби.

Първият удар се стовари върху нейния гръб. Иризис се сгърчи, отметна глава, отвори уста, но не изпищя. Сетне възлестият кожен ремък удари Ниш и го потопи в прекалено дълбока агония, за да му остави време да обръща внимание на друго. А имаше нещо по-лошо и от агонията: болката от унижението.

Ожесточението на Ги-Хад съответстваше повече на смъртна, отколкото на назидателна присъда. Крил-Ниш се пречупи на шестнадесетия удар. Механикът изрева от болка. Стори същото и при четирите оставащи удара. Виеше и когато някакво момче намаза гърба му с лекарство.

Едва тогава той осъзна колко силна воля притежаваше Иризис. Жената бе прехапала устната си. Гърбът ѝ се бе превърнал в кървава пихтия, белязала плътта ѝ за цял живот, но занаятчията дори не бе изскимтяла.

Ниш с ужас гледаше капещата по гърба ѝ кръв. Самият той надали изглеждаше по-добре.

— Не мога да сторя нищо! — процеди той. — Трябва да отида в Тикси с Ги-Хад.

— И още по-добре! — просъска Иризис в отговор. Тя се изправи, повдигнала гърдите си. В този момент механикът я желаеше по-силно от когато и да било.

Ниш и Ги-Хад поеха незабавно, но след час бяха принудени да се върнат, защото се беше разразила тъй силна снежна буря, че имаше опасност да бъдат отвеяни от пътя. Когато се върнаха във фабриката, четири часа по-късно, вече се стъмваше.

А там цареше суматоха. Аптекар Мул-Лим се беше самоубил, поглъщайки екстракт от смола. Ужасната смърт беше оставила устата и устните му покрити с мехури, а от трупа се носеше фенолна воня. Нямаше свидетели. Предполагаше се, че той е отровителят на Тиан, макар че мнозина се чудеха за причината, накарала го да отнеме живота си именно по такъв болезнен начин. Регистърът му бе отворен на предпоследната страница. Там бе записана стъкленица тинктура от калунов корен, име на пациента липсваше.

Плъзна слух, че той е бил отхвърлен от Тиан, отровил я е за отмъщение, и сега, след като е разбрал, че ще бъде разкрит, се е самоубил. Ги-Хад подробно разпита Иризис и Ниш, но никой от двамата не знаеше нищо. Нямаше и свидетели, които да са ги видели в близост до местопрестъплението. Ги-Хад бе принуден да ги освободи. Смъртта на аптекаря беше от полза за всички.

Иризис бе разпитана втора. В коридора Ниш я догони, за да се поинтересува за шестчасовия ѝ разпит.

— Не зная нищо — рече му тя и продължи.

Механикът се давеше от тревога. Напълно възможно беше Иризис да го е сторила. Да, Ниш здравата бе загазил.