Йън Ървайн - Геомант

Следовател Фин-Мах не дойде на следващия ден, когато Ги-Хад и Ниш отново потеглиха за града. Вероятно лошото време бе възпрепятствало и нея. Снегът бе спрял да вали, само че вятърът бе навял преспи върху пътя.

Двамата пристигнаха в Тикси по пладне със зачервени и обрулени лица. Пазачът пред входа на палатата се усмихна презрително при вида на Ниш, който от своя страна трепереше да не би онзи да спомене нещо за предишното му посещение. А в кабинета на матроната ги очакваше неприятна изненада. Оказа се, че Тиан е избягала през нощта.

Ги-Хад простена и сграбчи главата си с две ръце, сякаш се опитваше да изцеди болката от нея.

— Някаква представа къде е отишла?

— Откъде бих могла да зная? — тросна се матроната. — Ще ми се никога да не я бях виждала. Щетите, които тя нанесе на репутацията ни, няма да бъдат отстранени лесно. Възнамерявам да си получа парите обратно.

— Ти много добре знаеше какво купуваш! — кресна Ги-Хад. Нямаше намерение да се остави да бъде използван.

— А ти каза, че тя е неизлечимо луда!

— Това беше диагнозата, която ми съобщиха целителите — сухо каза отговорникът.

— Тя се събуди с всичкия си. Дори се оказа коварна.

— В такъв случай би трябвало да платиш повече, а не по-малко. — Все пак Ги-Хад се радваше, че Тиан се е възстановила. — Значи никой не знае къде е тя?

— Не. Поведе всички ни за носа, после изчезна.

— Фабриката ще откупи договора ѝ — заяви Ги-Хад — веднага щом тя бъде намерена.

— Я почакай… — поде дебелата.

— Ще има добавка. И трябва да те предупредя…

— Да? — рече тя, вече по-внимателно.

— Това е по нареждане на перквизитор Джал-Ниш Хлар.

— Разбира се, че ще сторим всичко по силите си, за да съдействаме — бързо каза матроната.

— Тя имаше ли посетители?

— Само един дърт миньор. Изобщо не трябваше да го пускам.

Майката на Тиан също бе разпитана, ала от нея получиха единствено оплаквания — отчасти за неволите, които причинила дъщеря ѝ, но главно заради неявяването на някакъв клиент. После отидоха да посетят следователя, но Фин-Мах бе заминала. Привечер, когато наближаваха обгорената порта на града, не бяха научили нищо.

— Не може да е отишла далеч — рече Ниш. — Без пари, дрехи и приятели.

— Може би е някъде по крайбрежието — отвърна Ги-Хад. — Там има роднини.

Край портата научиха първите полезни сведения, защото сред пазачите се намираше и онзи, стоял на пост в нощта на бягството на Тиан.

— За малко да изгори цялата караулна. — Той посочи към обгорените дъски. — И бе поставила резето така, че да падне след като тя дръпне вратата. Ако не бях видял с очите си как то пада, нямаше и да разбера, че някой е излязъл.

Ниш възнамеряваше да отправи хаплив коментар относно интелигентността на стражите (цял ден бе в отвратително настроение, гърбът го болеше ужасно), но улови предупредителния поглед на Ги-Хад и замълча. В крайна сметка кашата, в която се беше забъркал механикът, не му позволяваше да коментира останалите.

— Имаш ли някаква представа накъде може да е поела?

— Право по пътя — посочи пазачът.

— Би могла да се е отбила встрани.

— Проследих я веднага щом се развидели — каза войникът. — Тя беше поела към фабриката. Чудно, че не сте се натъкнали на нея.

— Може би ни е чула. — Ги-Хад му даде монета за информацията.

Около час по-късно се натъкнаха на войник и двама транспортни, крачещи с изтощен вид, със сведени глави.

— Хей! — викна Ги-Хад.

Тримата повдигнаха глави. Войникът понечи да избяга, но останалите го спряха. Ги-Хад дотича до тях, разпръскващ снежни вълни. Ниш също се впусна в бяг, което никак не се харесваше на клетия му гръб.

— Това е отговорник Ги-Хад! — провикна се една от транспортните. — Слава на боговете. Сър, сър, нападнаха ни лиринкси.

Тя се олюля и едва не падна. Ги-Хад я улови.

— Товаровчик Ел-Лин, нали?

— Точно така, сър! Поласкана съм, че сте ме запомнили. — Тя докосна първо едното си рамо, а после и другото, в знак на уважение. Беше едра, широкоплещест жена с як врат. Косата ѝ беше къса, а лицето, макар и загрубяло, не беше грозно. Очите ѝ, и без това тесни, сега тя бе присвила.

— Разкажи ни за нападението, Ел-Лин. Предполагам несъмнено познаваш механик Крил-Ниш.

— Видях го на наказанието. — Тя извърна поглед, но Ниш въпреки това се изчерви. — Десет души бяхме тръгнали с нов кланкер. Потеглихме със закъснение заради пукната предна опора. При завоя на скалистата част от пътя отгоре ни се стовари канара и премаза машината. Чудовищата изскочиха от скалите. Три бяха. Всички останали са мъртви. Ние се намирахме отпред и успяхме да избягаме. — Тя потръпна при спомена. — Лиринксите започнаха да ядат Уол… и бедния Иди…