Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Минаха покрай стаи със съкровища, запечатани само с восък и с магическите въжета на жреците, и скоро влязоха в централната галерия. Подът беше покрит със съдове, денкове, навити палатки, колесници и коневръзи с цвилещи животни.

— Жалко за хубавото място — каза Конан на принцесата, щом поеха по насипа. — Ако не бяха мъртъвците, можехме да живеем тук години наред!

Когато приближаваха края на наклона, се появиха първите преследвачи — мършави войнствени мумии, въоръжени със саби, брадви и мотики. Макар нахлуването им да бе предизвестено от уплашеното цвилене на конете, съществата тичаха в зловеща тишина, без да издават никакъв звук.

Застанал на върха, Конан се зачуди как да им препречи пътя. Горящите урни ги нямаше, тунелът и насипът бяха прекалено широки. Той се втурна в тунела, дърпайки изтощената принцеса.

След миг отзад се чуха ужасени викове. Един от новите помощници на Отсгар, който се бе опитал да избяга с полупълен чувал, бе настигнат и повален от мумиите. Те се скупчиха около него на върха на насипа и го скриха под ударите си. Смъртта на мъжа не спечели на бегълците много време, защото други бързоходни мумии пристигнаха, за да се включат в преследването.

— Молете се портата да е още отворена! — извика Конан към Отсгар, който тичаше до Зафрити. — Ако не, ще трябва да ги задържим в началото на този коридор.

Варваринът стигна до една странична врата, която изглеждаше по-здрава от другите — бе направена от камък и залостена с дебело метално резе. Конан можеше да се закълне, че дочува приглушени викове. Той спря, за да свали въжетата, които висяха от ключалката. Докато останалите от бандата дотичат, той вдигна резето и отвори широко вратата.

Вътре бяха скупчени видните стражи на Ебнезъб, оръжията им бяха струпани на една страна. Всички бяха омаяни от някакви треви, дадени им от жреците. Те убиваха последните си часове в кавги и игра на зарове.

— Ако трябва да се биете — изрева Конан пред стъписаните стражи, — тогава надвийте тези демони от ада, които са завладели гробницата ви!

Докато разберат какво става, той хукна нататък. Мумиите го следваха по петите. След миг зад него отекнаха викове и звънтене на оръжие.

Кимериецът тичаше отчаяно. Искаше да стигне първи до опасността, която сигурно ги очакваше на изхода. Отсгар и Азрафел се опитваха да помогнат на Зафрити, която едва креташе. Принцесата тичаше сама, почти на края на силите си. Към края на тунела Конан настигна Исайаб и един от новите хора на Отсгар. Изведнъж видя тичащите силуети на крадците, очертани на фона на силна дневна светлина.

Но ивицата светлина бе много тънка и дори се стесняваше все повече. Конан стигна до края на тунела и се втурна в празното фоайе. Голямата бронзова врата беше полузатворена, във високата зала отекваше тракането на механизма, който щеше да затръшне двете крила след миг. През пролуката заслепените му очи различиха част от занемяла тълпа, пред която бяха коленичили жреците на Елаел и чакаха края на церемонията. Дори и да бяха видели бандитите, които тичаха към тях в тъмнината, те не го показаха.

Конан не познаваше механизма на вратата, а и нямаше време да го разучи, следван по петите от създанията на мрака. Исайаб и другият мъж се хвърлиха задъхани към едно от металните крила. Полуосветени от дневната светлина, те заблъскаха с всички сили по вратата. Но сандалите им напразно риеха в земята. Безжалостното затваряне на бронзовата врата дори не се забави.

Конан се огледа наоколо, но наблизо нямаше нищо, с което да заклещи вратата. Нямаше и как да се подпре лост на гладкия каменен под. Все още имаше място да мине един човек и Исайаб очевидно обмисляше този ход. Силуетът на слабичкия крадец се поколеба между заплахата от приближаващите същества и тълпата отвън. Следващият чакаше зад него.

И двамата бяха грубо избутани настрана от Конан, който се вмъкна в стесняващата се пролука. Той не мина, а спря между двете крила. Раменете му запълниха процепа, мускулите му се издуха и той хвана ръбовете на вратата, за да й попречи да се затвори.

Веднага разбра, че само мускулите на раменете му не са достатъчни. Той бързо се извърна настрани, опря гърба си о едната страна на вратата и натисна с краката си другата.

Появата на Конан предизвика изненадани възклицания сред публиката. Тълпата бе толкова многобройна, че шепотът й прокънтя в гробницата. Но никой не помръдна — очевидно бе, че със затварянето си вратата щеше да размаже натрапника като насекомо.