Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Ето ги моите обитатели на мрака, жителите на бъдещето! — обяви тържествено Хорасп. Африт дишаше тежко, скрила лице зад гърба на Конан. — Не се плашете от получовешкия вид на някои от тези нещастни създания. Все още в тях личи стилът на миналите векове в долината на Стикс, когато балсаматорите обичали да съединяват човешки и животински части, имитирайки боговете си. Принцесо, моля ви да бъдете благосклонна към тях, защото и те са ваши поданици! Никой не е по-изпълнителен и по-послушен от тях. Но ви предупреждавам, че те винаги ще ми бъдат благодарни, задето запалих искрата на живот в прогнилите им гърди!

Докато пророкът се радваше, Конан се насили да разгледа по-добре създанията. Някои от тях изглеждаха забележително здрави, сухата им кожа лъщеше, а това несъмнено се дължеше на поддържащите масла, за които спомена Хорасп. Благодарение на балсамите кожите им бяха надживели окъсаните дрехи, които висяха по тях. Други бяха само кожа и кости, прегърбени и изкривени от лошото мумифициране. На трети липсваше крак или някоя друга част от тялото.

Отвратителната гледка доказваше, че съществата не бездействат. Повечето носеха мотики, длета и други инструменти, за да копаят в скалата на гробището. Това обясняваше подрънкваното, което възвестяваше пристигането на невидимите работници.

Инструментите бяха вдлъбнати и изтъпени от дълга употреба, самите им притежатели също не се бяха отървали без поражения. Много от пръстите, които стискаха спокойно стоманените дръжки, бяха буквално изтъркани до кокал.

— Както виждаш, северняко, при всичките ти кражби и заговори ти пренебрегна истинското съкровище в тези гробници — самите мъртви! — Хорасп говореше с характерния си ентусиазъм. — С помощта на неколкостотинте мъртви души, които доведох с мен от Стигия, аз успях да прокопая цялото гробище на Абдарах. Така се сдобих не само с богатството и оръжията, заровени тук, но и с обитателите му — богати и бедни, мъже, жени и деца! Нито една гробница не е недостъпна за неуморните им кирки, нито дори тази зала, която ще бъде запечатана така здраво за Вечността! Сега поданиците ми се трудят, за да освободят и последните си братя, затворени в най-отдалечените нови гробници. Самите покойници също чакат неспокойни поради заклинанията, с които съм ги омагьосал. Вече имам числено превъзходство над живите. Бих могъл да нападна веднага и да превзема този жалък град. Но преди това искам да разпространя учението си и тайните си подземни проходи във всички градове на Шем. Ще разполагам с империя, достатъчно голяма, за да заплаши Стигия и да разтрепери от страх дебелите й надути жреци.

Защо да бързам, когато всяка нова гробница ме прави по-богат и ме води към пълна и сигурна победа? Тази, например, ще ме снабди с чудесни воини и оръжие, а храната и живите затворници ще нахранят гладната ми войска. Защото и мъртвите огладняват, макар по-бавно от живите.

Хорасп прекъсна тирадата си и погледна принцесата, която отдавна беше запушила ушите си и бе заровила лице в рамото на Конан.

— Бедна Африт, виждам, че думите ми са те разстроили! Но ти не си ме разбрала. Дори и за миг не си мисли, че ще позволя на поданиците си да те изядат! Една принцеса, независимо колко е своенравна и упорита, е прекадено ценна. Аз ти предлагам да поемеш трона на Абдарах, когато на хората им дойде до гуша от Нитокар. Тогава ще мога да завладея града като освободител, а не като разрушител. Не се бой. Когато се направи добре, мумификацията е бърза и безболезнена, а удушаването няма да развали тялото ти. Ще изглеждаш почти същата, както сега, дори доста по-добре. Ще трябва да излекувам много от детските ти предразсъдъци и да ти помогна да приемеш живота с цялата му грубост. Питай Нефрен, който засега е най-добрият ми екземпляр. Очаквам Конан също да ми бъде много полезен като охрана след преображението си.

В този момент гласът на Хорасп секна и пророкът залитна. Докато описваше съдбата на принцесата, той се бе приближил до Арамас и превитият, окован пленник го бе сграбчил здраво.

Лицето на пророка се изкриви от гняв и той стисна с две ръце врата на Арамас. Така за миг вниманието му бе отклонено. Тълпата мъртъвци зад него, макар и обезпокоена от внезапното раздвижване, не нахлу в стаята. Конан се възползва от отдавна чаканата възможност и хукна. Повлече принцесата след себе си и се втурна към Нефрен. Пазачът все още бе препречил вратата с вдигнат меч и наблюдаваше борбата на господаря си. Мечът на Конан срещна твърдия отпор на хилавото му тяло. Усети скърцането на пясък по стоманата. Ритникът му запрати стигиеца към остатъка от разрушената стена.