Леонард Карпентър - Конан Разбойника

С див крясък освободената принцеса се хвърли върху мащехата си, заби в кожата й острите си нокти и я заудря с тежките вериги. Царицата не използва камшика си, тя викаше и се бореше, безсилна срещу по-дребната девойка. В един момент кракът й се изкълчи и тя падна на пода. Африт се възползва от предимството си, хвана я за косата и я повлече по пода с ритници.

— Колкото и да обичам женския бой, принцесо, нямаме време. По-добре свършвай бързо. Ти и капитанът ти можете да дойдете с мен. — Конан посегна към колана си, издърпа една права кама с месингова дръжка и я хвърли на Африт. Когато летеше във въздуха, камата някак странно проблесна.

Принцесата пусна черните кичури на Нитокар, за да хване оръжието с две ръце. Но нададе вик и го изпусна, гледайки дланите си, които бяха почервенели като от изгаряне. Ножът падна на пода и странно се измени. Конан видя изумен как той се стопи и се превърна в димяща локва с форма на кама.

— Моите извинения — разнесе се познат кънтящ глас зад гърба му, с лек акцент. — Не обичам да използвам стари магьоснически номера, но понякога вършат работа, дори и само за привличане на вниманието.

Конан проследи погледите на двете жени и замръзна. В стаята влезе Хорасп, облечен с бяла роба, следван от пазителя си Нефрен.

Пророкът доволно се усмихна на Конан, а високият му придружител погледна злобно през рамото му. Хорасп изглеждаше по-безцеремонен и лукав от всякога, а Нефрен си беше същия — тъмното му лице бе вкаменено, в очите му се четеше някакъв странен страх или удивление.

Конан чакаше напрегнат, готов за бой, с извадена сабя. Зад него Африт и Нитокар спряха да се боричкат. За секунда лицата им измениха израженията си. Само съсипаният Арамас, свит в ъгъла си, не реагира видимо на промяната в съдбата си.

— Какво, северняко, защо си така унил? Да не би да се тревожиш за съдбата на алчните си приятелчета отвън? — Изражението на Хорасп бе толкова благо, че кръглото му розово лице почти сияеше. — Те не ни видяха, защото аз имам начин да мина незабелязан край най-бдителните стражи. И аз, на свой ред, не ги обезпокоих. Те ще разберат съдбата си скоро, когато се опитат да излязат от тези катакомби.

— Но, царице Нитокар, мила приятелко, излиза, че съм дошъл точно навреме, за да предотвратя поредната смяна на владетели. — Пророкът поклати глава с лек укор. — Както винаги, вие действате прекалено рисковано и необмислено.

Зачервената царица с грозно раздърпана коса се изправи.

— Това, което виждате, съветнико, е само вечното усилие на майката да укроти неблагодарните си деца. Но с ваша помощ скоро ще приключа с това. — Тя посегна към китката на Африт и момичето се отдръпна, проклинайки я.

— Не, не, царице, оставете отмъщението! Аз ще се справя с проблема — противопостави й се Хорасп. — Подкрепям управлението ви, защото сте ми необходима да движите делата на Абдарах, така както се разбрахме. Но очаквам от вас да запазите поне привидно царското си достойнство. — В любезния му глас се промъкна твърда нотка. — Вървете. Идете при робите и жреците си в централния коридор, където съм им казал да чакат. Пътят е чист. И си оправете косата, ако обичате.

Пророкът се усмихна притворно. Нитокар тръгна с изненадващо покорство — подчинена на сила и жестокост, по-големи от нейната. Конан препречи пътя й.

— Защо да я оставя да си тръгне? — попита той Хорасп. — Защо просто да не съсека и трима ви и да си отида?

Пророкът небрежно сви рамене.

— Явно искаш да видиш как действа малката ми магия. Нищо не можеш да направиш, когато съм срещу теб.

Конан замълча, защото не искаше да види как сабята му се превръща в димяща локва. Нитокар продължи и той повече не се опита да я задържи. Тя спря почтително пред Хорасп.

— Да изпратя ли стражите обратно?

— Не — поклати глава пророкът. — Предпочитам да не разберат за това варварско нападение. Изведете останалите от гробницата и започнете церемонията по затварянето на вратата. След като се справя с този малък проблем — той махна към Конан и принцесата, — ще запечатам завинаги Царската зала и ще напусна гробницата с помощта на магията.

Лицето му изведнъж отново доби благ вид и Хорасп хвана ръката на царицата.

— Вървете, вашите поданици ви очакват. Те са неспокойни.

Ннтокар кимна смирено и се наведе, за да целуне ръката на пророка. След като хвърли последен зъл поглед към Конан и Африт, тя мина между магьосника и пазача му и излезе от стаята.