Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Кимериецът излезе в късото преддверие, влачейки Африт. Принцесата спря и задържа спасителя си.

— Конан, какво ще стане с Арамас? Той ми беше предан!

Варваринът се обърна вбесен.

— Как да се боря с Хорасп и с всичките тези зомбита? Я виж!

Двамата погледнаха назад и видяха Хорасп да се изправя над неподвижното тяло на Арамас. Там, където ръцете на пророка бяха стискали гърдите му, имаше две черни димящи дупки.

Хорасп ги изгледа демонично. От погледите им го скри високото тяло на Нефрен, който излезе в преддверието с вдигнат меч, а от прореза под туниката му течеше пясък. Конан блъсна Африт зад себе си и бавно отстъпи. После с бърз скок встрани замахна с меча си към стената и удари глинения съд, вграден в нея.

По пода се разлетяха пясък и счупени парчета. Нефрен спря и погледна нагоре, откъдето се чуваше стържене и трополене. Изведнъж два тежки трапецовидни камъка се стовариха от тавана. После още два, после други четири, които съвсем запушиха коридора. Стигиецът подскочи напред, но го посрещна мечът на Конан, който изхрущя в рамото му и го запрати настрана. Останалите камъни с грохот се затъркаляха надолу. Лавината посипа отскочилия Конан с пясък и затрупа Нефрен под непроходима стена от камъни.

Африт бе паднала на колене от труса.

— Печатът на гробницата? — пое си дъх тя.

— Да — отвърна Конан, настигайки я. — Измислен от един умен човек на име Мардак, когото вече го няма. Но това няма да ни избави за дълго от Хорасп. Ставай, момиче, да бягаме!

Конан и Африт хукнаха по наклонения централен коридор на гробницата. Принцесата, която стъпваше леко с босите си крака, се оказа добър бегач. Само веднъж Конан спря, за да освободи китките й от оковите, след което тя побягна още по-бързо напред. Трепкащото наметало откриваше бързите й крака. По едно време Африт се обърна и го попита задъхано:

— А ако голямата врата е затворена? Има ли друг изход?

— Никой изход не е безопасен с всички тия възкръснали мъртъвци — отговори варваринът, дишайки тежко. — Колко трае ритуалът на затварянето?

— Не знам. — Тя се изравни с него, задъхана от умора. — Толкова е трудно да се прецени времето в тези тунели!

— Трябва да спрем на този кръстопът. Чакай тук и викай, ако видиш или чуеш преследвачи.

Африт спря и се облегна на стената, а Конан изтича до страничния коридор.

— Отсгар! Исайаб! Тук ли сте още? — Виковете му отекнаха глухо във високия тесен проход. — Пазете се от гробниците. Те са омагьосани.

— Конан, къде се мотаеш? — Исайаб се появи иззад ъгъла ухилен, с издут чувал на рамо. — Плячката тук е страхотна. Ще трябва да дойдем още няколко пъти. — Усмивката му леко помръкна при вида на Конан. — Какво, нищо ли не си взел? Намери ли принцесата си?

— Забрави за плячката. — Конан се втурна покрай него и зави зад ъгъла, където останалите петима бандити усърдно прибираха лъскави предмети в сандъци и торби.

— Оставете тия боклуци и тръгвайте с мен. Трябва да излезем от главната врата, и то по-бързо! — заповяда им варваринът.

Отсгар го изгледа скептично.

— Какво, приятелю, пак ли полудя? Нали тълпата ще ни разкъса, ако го направим. — Той се върна към заниманието си и се наведе над два мръсни чувала, от които проблясваха скъпоценни камъни.

— Говоря сериозно, ванирецо. — Конан извади меча си и удари с него по стената. Звукът накара шестимата да вдигнат глави. — Това е единственият ви шанс да излезете живи от този капан! Забравете за съкровището и елате с мен!

Отсгар скочи на крака и също извади меча си.

— Проклет да си, кимериецо! Какви са тези номера? Какъв капан? Никой освен царицата не ни видя, която щеше да убиеш! А сега ни казваш да зарежем всичко…

Думите му бяха прекъснати от някакъв шум по коридора. Звук от дрънкане на инструменти, грохот от падаща мазилка и трополене на много крака по камъните.

— Какво е това, да му се не види…?

Отсгар сграбчи една лампа и я вдигна високо. Тя освети далечни, неясни силуети, които се движеха в далечината.

— Идват!… Съживените трупове на Хорасп! — Конан бутна Исайаб напред. — Пазете се от тях и ме следвайте!

Той тръгна и чу как останалите захвърлиха заграбеното и поеха след него. Варваринът излезе от тесния коридор и зави по централния тунел. Пътьом хвана Африт за ръката и помъкна момичето след себе си.

— Мумиите разбиха страничния тунел. Боя се, че няма да можем да отворим вратата, ако вече са я затворили!