Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Бандитите и принцеса Африт се измъкнаха от първата атака, защото докато вниманието на всички бе приковано във вратата на гробницата, Конан бързо издърпа другарите си встрани.

Бойни колесници затрополяха от зейналата порта, карани от мумии-воини, които пришпорваха разпенените, полудели от ужас коне с дълги камшици. Те прегазваха наред стражи и жреци, но подминаха бегълците.

Пехотинците, които ги следваха, бърдо завзеха по-голямата част от площадката и странно облечените им фигури обградиха царица Нитокар. После продължиха стремглаво напред. Терасата пред входа се опразни, а всички, които им се противопоставиха, паднаха посечени.

Когато полудялата тълпа побягна, пред Конан и останалите се откри път за отстъпление. Колесниците препускаха и посичаха човешките тела с лъскавите, въртящи се сърпове, забити в колелата им.

Всички до един бяха обладани от вледеняващ ужас. На изходите и по ъглите на площада, накъдето тълпата се оттичаше като морска пяна по скалист бряг, повечето хора загиваха най-вече задушени и прегазени в суматохата, отколкото от остриетата на враговете.

Дори дворцовата стража и въоръжените жреци бяха безпомощни. Конан, който реши, че тесният вход на гробницата е по-удобен за отбрана, отколкото площада, застана в края на терасата. Но само Исайаб, Азрафел и няколко оцелели стражи го подкрепиха, останалите предпочетоха да избягат.

Конан вдигна меча си и го изпробва върху щита на една тромава мумия с ризница и шлем, която крачеше в цяла редица от одърпани мумии. Позеленелият метал на стария щит се разцепи лесно, но ръката, която го държеше, не се отпусна. Вместо това тя ловко се изви, за да улови острието на Конан, и един кокалест юмрук, стиснал брадва, замахна изотзад към лицето му. Конан отскочи, за да избегне удара.

На свой ред варваринът нападна с бързина, породена от ярост и омраза, и прониза основата на шлема, откъдето започваше бронираното рамо. Шлемът излетя и падна в краката му, почти голият череп изтрака вътре. Но обезглавеното тяло на мумията продължаваше да се бие, сляпо се заблъска в другите воини и ги заудря с брадвата.

Един от жреците зад Конан бе пробол с меча си една дрипава съсухрена мумия на стигиец, но с безкръвния връх на меча, щръкнал между ключиците й, тя продължаваше да върви напред, докато не заби камата си в гърлото на слисания жрец.

Конан, ругаейки, разцепи крехкия череп на мумията с един удар на меча си, а с още един строши крака й. После хукна с оцелелите от малката група. Последното, което видя на тръгване, беше бялата фигура на Хорасп, която се движеше сред атакуващите мумии и ги насочваше.

— Кром да го убие! — Конан се присъедини към групата, която се бе скупчила сред полудялата, блъскаща се тълпа, извън обсега на колесниците. — Били ли сте се някога с такива врагове?

— Защо да се бием с тях? — учудено го изгледа Отсгар, който прикриваше Зафрити с яката си ръка. — Макар и да загубихме богатството, още не сме изгубили кожите си. Можем да избягаме.

Конан го изгледа презрително.

— И да оставим тия надути трупове да избият всички живи хора наоколо? Какво ще направиш, на север ли ще побегнеш?

— Най-добре ти, Конан, да тръгнеш натам. Колкото до мен — Абдарах и друг път е сменял господарите си, а аз и странноприемницата ми сме свикнали с това. Това е държавен въпрос и един хитър търговец не се забърква в тези неща.

Конан го зяпна недоверчиво.

— Ти смяташ да останеш и да си вършиш работата, ако Хорасп надделее?

Отсгар махна с ръка.

— Както и да управлява пророкът, бъди сигурен, че в царството му ще има търговия, данъци, пратеници и тем подобни. Ще се намери място и за мен. За разлика от теб, кимериецо, аз живея по-добре по време на мир.

Конан се приближи към ханджията и изсъска в ухото му:

— Глупак! Магьосникът ще убие всяко живо същество! Той иска да забрани дневната светлина и да основе Империя на Нощта!

Отсгар се намръщи, но не му се искаше да попадне в лапите на Конан.

— Част от най-доходната ми работа се върши нощем. А твоят план почти ме разори! Тръгвай, докато не е станало късно, и ни остави да живеем както можем.

— ЖИТЕЛИ НА АБДАРАХ!

Като по чудо, сякаш в отговор на спора на двамата, зад Конан се чу глас, достатъчно силен, за да заглуши всеки друг звук на площада. Всички погледи се обърнаха уплашено към входа на гробницата и видяха облечения в бяло Хорасп, изправен над главите на тълпата от мумии.

— ПОДАНИЦИ, ЧУЙТЕ МЕ!

Пророкът се обърна към разпръскващите се хора и гласът му отекна над площада. Но Конан знаеше, че дробовете на обикновен човек не могат да постигнат такава сила на гласа. Вълшебникът използваше някаква дяволска магия, за да усили звученето на думите си. Беше свил длани на устните си и това придаваше на речта му нечовешка грубост, сякаш някакъв огромен звяр говореше с човешки думи.