Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Конан разучи тунелите около гробницата на Ебнезъб и започна да ги нанася на карта. Стана ясно, че в тези райони движението е по-малко, може би защото тук проходите бяха завършени, гробниците — свързани, богатството — изнесено и повече от саркофазите — опразнени.

Ако, както твърдеше Отсгар, създанията бяха разбойници на Хорасп, които ограбват стари гробници, за да обзаведат новите или за да напълнят джоба на съветника, то тогава очевидно усилията им се бяха преместили към по-обширната и не толкова богата част, която се простираше в основата на хълма. Шумовете като че ли идваха оттам, а натам отиваха тайнствените нови попълнения.

По въпроса за способността им да се движат безпогрешно в тъмнината Азрафел обясняваше:

— Хорасп ги е ослепил, за да привикнат към тъмнината. Чувал съм, че когато човек изгуби зрението си, другите му сетива се изострят, за да преодолеят недъга. Подобно нещо не е изключено за този стигийски злодей.

Колкото до раздвижването на мумиите, пиратите нямаха подобни случаи и Конан не отвори повече дума за преживяното в нишата. Не искаше да плаши помощниците си и да ги притеснява с още една опасност. Така или иначе повечето гробници наоколо бяха празни.

Така бандитите запълваха времето — дебнеха из гробниците нощем и спяха или се забавляваха през дневната горещина.

Конан и Отсгар станаха раздразнителни и непрекъснато се следяха и се караха за Зафрити. Танцьорката нямаше нищо против вниманието им. Дори ги провокираше с внезапни прояви на чувства ту към единия, ту към другия. Третата пионка в играта беше Азрафел, макар че след появата на Конан, ролята на младежа се сведе само до погледи отдалече.

През цялото време Зафрити продължаваше да танцува вечер и смело се включваше в нощните походи на бандата. Исайаб разпитваше гостите на странноприемницата за новини относно здравето на царя и строежа на голямата гробница. Новините бяха обещаващи за заговорниците — здравето на Ебнезъб се влошавало и съответно работата по гробницата се ускорила. Друг повод за бързането били неотложните задачи на съветника Хорасп на север. Емисарите от Ерук се бяха върнали у дома, достатъчно повлияни от предсказанията на пророка — всички, с изключение на един, военния пратеник, който бе умрял от внезапна болест по пътя. Това било божието наказание за хулите му към предсказанията на Хорасп, твърдеше мълвата.

Когато попита за помощника на пророка — Нефрен, Конан с притеснение не чу нищо за негово скорошно нараняване. Дори го хвалеха, че бил открил заговор, който целял да срути голямата гробница, като се подкопаят основите й на възлови места.

Из града се носеха слухове, че саботьорът, навярно стигийски шпионин, бил нападнат от Нефрен и накрая изчезнал в една от прокопаните от него дупки, дълбоко под сградата. Имаше и слухове, че в случая е замесен командващ на дворцовата стража и други високопоставени лица в двореца. Съветникът обещал на царя да направи проучване.

Изкривеното представяне на нещата наведе Конан на горчиви мисли. Нямаше съмнение, че той е така нареченият стигийски шпионин и че бягството му е било хитро използвано да се прикрият слабите места на строежа и да се създаде войнствено настроение в двореца. С оцеляването си бе изложил на опасност принцеса Африт. Макар да не беше невинно дете, а да преследваше свои цели, той й беше задължен. Напоследък често мислеше за нея.

Безпокоеше го и въпросът за раната на Нефрен. Беше убеден, че ударът му е бил точен въпреки лошата светлина в тунела и пропадането. Явно действаше магия, магия толкова силна, че да направи Нефрен недостъпен дори за точен удар със стоманено острие.

Новините разтревожиха Конан и затвърдиха решението му да се крие. Сега поне го смятаха за мъртъв.

Една вечер му се отдаде приятна възможност. Отсгар беше повикан в склада на един местен търговец. Ядосан, ханджията настоя Азрафел да го придружи. Конан не можеше да отиде, за да не го види някой, а Зафрити беше заета с вечерното си представление. Измъченият ванирец тръгна ядно псувайки.

Когато танцът на Зафрити свърши, Конан я изчака в съблекалнята, за да й помогне да свали накитите и стегнатите си дрехи.

След дългото взаимно опознаване той я разпита за младостта й в Стигия.

— Чувала ли си за Хорасп, докато беше там? Ако е стигиец, защо е толкова бял?

— Казват, че е роб, докаран в Птейон като дете от една северна страна, вероятно Коринт. — Зафрити се намести върху канапето, което Конан и Отсгар бяха счупили при първото си сбиване. — Повечето, което знам, не е от стигийските ми години. Тогава бях млада и интригите, с които се занимавах, не бяха политически. — Тя се усмихна съблазнително на Конан и погали косата му. — Чувала съм слухове от южняци, които живеят тук. Дори и те го ненавиждат. Причината за изгнанието му е много неясна. Но така е с повечето занимания на стигийските духовници. Казват, че той е много амбициозен и че проповедите му целят да разединят и отслабят противниците му и да привлекат властта в негови ръце. Още от едно време проповядвал възкресение и живот след смъртта по доста смел и страховит начин. Тон е хитър и могъщ магьосник, но прекалено дръзко предизвиква вяра, която е оцеляла векове наред. По-възрастните духовници го отрекли и отнели свещеническите му права, дори изпратили войска срещу храмовете му по източните хълмове, отвъд реката, нагоре по течението. Но даже тогава не могли да го победят. — Тя се размърда, за да се покрие с един воал от нощния вятър. — Говорят, че в битката стигийската армия претърпяла по-големи поражения от последователите на Хорасп. — Тя сви рамене в знак, че не вярва на слуховете. — Накрая го принудили да се качи на една лодка и да дойде в Абдарах. Но сега излиза, че амбициите му са препалено големи за такъв малък град.