Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Проклети да са тия безкрайни коридори! Защо е трябвало да копаят толкова много? — оплака се тихо Конан, въпреки че в правата отсечка, по която вървяха, не се виждаха работници. Бяха се разбрали с Отсгар да се преструват на неми, за да не ги заподозрат, че са чужденци или натрапници.

— Някои от тези коридори са част от ритуалната украса, през други влиза хладен въздух, за да ускори мумифицирането — прошепна Отсгар. Той вървеше в средата на групата, хванал задните дръжки на обкован сандък, а Конан вървеше отпред. И двамата носеха гъсти восъчни перуки, за да не се вижда правата им коса. Ханджията пожертва русите си мустаци и космите по гърдите си и почерни луничавата си кожа. Носеха само туники и сандали за роби. Сандъкът представляваше изящно ковчеже от склада на Отсгар. Вътре, скрити под фина коприна, имаше саби, брадви и клинове. Разбойниците решиха, че е по-добре да скрият оръжията и инструментите си, докато са в гробницата.

— Млъкнете, вие двамата! Има друг завой! — Исайаб, вдигнал високо факла, водеше групата в тържествена индианска нишка, следван от Зафрити и едно от новите момчета. Азрафел и друг мъж с факла вървяха отзад. Всички в групата бяха преоблечени и представляваха монахиня с приближените си. За да се дегизират, бяха използвали диадеми и дрехи от гардероба на танцьорката. Сигурно изглеждаха убедително, защото неколцината стражи и работници, които срещнаха по пътя, не ги спряха.

— Ерлик да ме убие, вече знам къде сме — измърмори Конан, щом свиха зад ъгъла. — Излезли сме много нагоре, напред е централната галерия. Вижте сами.

И наистина скоро напуснаха тесния проход на една тераса без парапет, която обикаляше стената на голяма подземна зала. От отвора на голям тунел в средата на галерията към пода се спускаше стръмен каменен насип, а отдолу започваха други тунели. В една голяма месингова урна в залата тлееше огън и се вдигаше пушек, който хвърляше зловещо мъждива светлина.

Когато стъпиха върху терасата, Конан погледна нагоре към това, което преди няколко дни беше къс звездно небе. Сега там имаше просторен каменен таван, здраво иззидан над почти завършената гробница. Всичко бе добре замислено, за да създава впечатление за внушително пространство. Добър бегач би се задъхал, докато прекоси пода. По време на довършителната работа мястото служеше като работилница, запълнено с маси и купчини строителни материали. Дори в този късен час стотици работници сновяха долу със специални задачи от висшите духовници на Елаел.

Конан видя, че наблизо няма хора, и си позволи да заговори.

— Тази галерия е в самото сърце на гробницата. Средният тунел води към царската зала, онзи на върха на насипа продължава към централния вход.

— Вижте! Позлатени ковчези! — Зафрити се приближи към ръба на терасата, заинтригувана от лъскавите саркофази, поставени върху подпори точно под тях.

— Да — каза Исайаб. — Но са прекалено големи, за да ги изнесем. Златото трябва да се откърти и да се претопи. — Той посочи към няколко работници, наведени над каменни плочи, върху които имаше нещо завито. — Това там са маси за балсамиране, на които се вадят вътрешностите на починалия и после се слагат в обковани със скъпоценности ковчежета. В утробата на мумията се изсипват пясък и билки — според последните указания на Хорасп. — Шемитът закрачи по терасата, като имитираше походката на свещеника. — После върху онези маси многократно лакират тялото и го завиват в няколко пласта плат, между които слагат скъпоценни камъни и скарабеи… Всъщност къде отиваме?

Отсгар изсумтя отзад.

— Насипът ми се струва най-краткият път надолу.

При думите му Исайаб млъкна и неохотно тръгна.

— Най-после едно сериозно изпитание за маскировката ни — нервно изкоментира Азрафел.

Младежът беше прав, защото по наклона непрекъснато се движеха хора. Всички в групата се подредиха в квадрат и закрачиха с повече достойнство и устременост, така че никой да не посмее да ги спре. Бързо, с очи вперени напред, те минаха между двете светещи урни и тръгнаха по наклона.

— Назад! — спряха ги неочаквано груби гласове от тунела. — Освободете пътя! Никой да не застава на пътя!

Конан стреснато се огледа и видя строгите лица и шлемовете на шестима дворцови стражи. Зад тях се виждаше да слиза още по-голяма група.

Той се отдръпна послушно и изтика обратно сандъка с оръжията. Зафрити и другите от групата бързаха до него. След миг се скупчиха на терасата, встрани от наклона, а пред тях застанаха двама стражи. Заговорниците надзъртаха над доспехите на стражите, за да видят останалата част от процесията.