Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— А последователите му? Всички ли са били избити? Стигийската войска не се шегува.

— Основателен въпрос. Единствените, които знам, че дошли с него, са Нефрен и неколцина слуги. Но по-късно чух друго. — Тя се зави по-плътно с воала и се сгуши до Конан. — По това време Отсгар се занимаваше с търговия по реката. Чу за някакви лодки, които разтоварвали нощем на изток от града. Той се промъкна дотам с група здравеняци, за да разпъди конкуренцията. Но единствената стока били хора, каза той, тълпи изпосталели стигийци. Мълвата говори, че били собственост на Хорасп. Предполагам, че са станали строители и балсаматори.

Конан изсумтя.

— Или тези, от които се крием нощем в гробниците. Интересно. Трябва да питам Отсгар за това. Макар че пак ще иска да се бием, ако спомена за теб.

— Защо се тревожиш за Отсгар? — измърка Зафрити и примамливо се протегна. — Ти си два пъти по-голям мъж от него.

— Не се боя от него. Все пак ще си тръгна, преди да се е върнал. — Конан седна и започна да се облича. — В това начинание животът ни зависи от доброто разбирателство. След време ще си разчистя сметките с Отсгар.

Сигурно така е мислил и ванирецът, защото, въпреки че Зафрити не пропусна да го подразни със срещата си с Конан, не последва бой.

През тази и следващите нощи бандата продължиха проучването на гробниците. През останалото време обобщаваха наученото и усъвършенстваха плана си.

Проследявайки тунелите под гробницата, откриха няколко възможности за влизане, включително мястото, откъдето бе паднал Конан. Установиха, че това и други срутвания са били наскоро укрепени и запълнени — нестабилно, с помощта на необработени камъни и мазилка, под слой от изрядна шлифовка. Кърпежите бяха направени прибързано от работниците на гробницата, подкрепени впоследствие от по-здрави подпори, сложени отдолу.

— Значи стабилността на гробницата е само привидна! — отбеляза Азрафел, когато се върнаха в странноприемницата. — Какъв жалък фарс! Всеки, който иска, би могъл да влезе през подземията.

— Може би Хорасп разчита на заклинанията си, за да опази вътрешността на гробницата. — Исайаб погледна другарите си сериозно. — Кой знае, може би те са здрави като каменните стени. И вероятно — толкова трайни. Още не сме се сблъскали с истинската им сила.

— Които и да копаят тези тунели, със сигурност искат да се предпазят от срутвания — вметна Отсгар. — Очевидно желаят да запазят присъствието си в тайна.

Все пак имаше видими признаци на връзка между долния и горния свят. Един каменен насип бе издигнат в участък, закърпен от строителите, където стената изглеждаше лесна за пробиване. На едно подобно място заговорниците откриха правоъгълна готова плоча, с панти, която представляваше тайна врата. Тя беше подпряна с камък и когато го отместиха и отвориха вратата, фенерите им осветиха един от коридорите на голямата гробница.

Не посмяха да продължат същата нощ, а възбудено изминаха обратния път, като едва се стърпяваха да мълчат. На път за странноприемницата си позволиха да вървят заедно, весели, като тълпа пияни гуляйджии. Щом пристигнаха с първите лъчи на зората, които се промъкнаха през капаците на прозорците, те вдигнаха наздравица с пенливи кани, а Зафрити ги развесели с буен танц. После, тъй като на никой не му се спеше, Отсгар ги повика в стаята си, за да уточнят плана.

— Не знам какво повече трябва да правим, освен да чакаме дебелият тиранин да умре — заяви Азрафел. — В деня на погребението ще се скрием в подземието. После, щом поставят вътре съкровището и запечатат вратите, ще се промъкнем и ще вземем колкото можем да носим. Толкова е просто!

— Не, не, така ще изгубим! — извика Зафрити. — Трябва да се промъкваме много пъти, дни или седмици наред ако трябва! Ще скрием плячката в някоя от древните гробници и ще я измъкнем в удобен момент!

— Но така ще трябва да тичаме с пълни ръце през тунелите — тръсна черната си грива Конан. — Бас държа, че те също смятат да ограбят гробницата. Сигурно по заповед на Хорасп. Единственият ни шанс е да ги изпреварим. Смятам да опитаме само първия път и да не разчитаме на друго влизане. — Той се обърна към Отсгар. — Можеш ли да намериш още няколко разбойници, които да са склонни на такова рисковано начинание?

— Може би — уклончиво отвърна Отсгар. — Важното е, че трябва да знаем разположението на мястото, а не да губим ценно време да се лутаме и да търсим залите със съкровищата. — Той се сопна на Конан: — Няма да разчитам само на твоите спомени за гробницата и на самоуверените ти хвалби, че ще разпечаташ царската врата. Трябва да влезем още веднъж, и то в самата гробница, и да я проучим така, че да можем да съставим умен план. — Той пресуши чашата си и я тупна на масата. — Тази нощ е подходяща.