Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Всеки от нас би останал без покрив над главата, ако не е Отсгар — обади се откъм вратата един глас. Конан се обърна и видя Исайаб да влиза. Шемитът му кимна приветливо. — Но това не значи, че един здрав тупаник от време на време не му е от полза.

След Исайаб влязоха Азрафел и още двама шемити с разбойнически вид — нови довереници на Отсгар. Като видяха господаря си проснат на земята, те се объркаха и смутиха, но не извадиха оръжия. Азрафел отпъди с ръка слугите, които се опитваха да надникнат в стаята. Той затвори двойната врата и застана пред нея.

Главата на Отсгар, положена в скута на Зафрити, леко се размърда. Очите му се отвориха, после окървавените му устни промълвиха:

— Гургулице моя, как можа да ме предадеш… Отново, толкова скоро… и ти, кимериецо!

Очите му се извърнаха към Конан, а тялото му болезнено трепна.

— Казаха ми, че си мъртъв. От кой гроб изпълзя?

— От онзи, в който ти ме хвърли, свиньо! Отдавна с радост мисля как да ти се отплатя за това.

— Не знам за какво говориш. Ако имаш предвид малкото ни проучване на гробницата, заловиха те заради собствената ти непохватност.

— Подлец! — изрева Конан. — Ако бе станало, както искаше, камъкът щеше да ме размаже.

— Глупости! — изломоти Отсгар с подутите си устни. — Но ако искаш да си върнеш, защо не го сториш веднага? — Той извърна немощно глава в скута на Зафрити и разтвори реверите на прашната си от пътя кожена дреха и между тях щръкна сноп къдрави руси косми. — Убий ме и сложи край на всичко това, ако можеш!

— Стига разправии! — Исайаб пристъпи и се наведе над ваниреца. — Благодарение на мен Конан не те уби! Той има предложение, което може да се окаже доходно, ако ни подкрепиш.

— Да, прав е — добави Конан, вече успокоен. — Ако не бях срещнал Исайаб, Азрафел и тези двамата да се мотаят из лабиринта на гробниците с един мъждив фенер, сигурно още щях да се лутам из него. Те са видели същото, което видях и аз, и са съгласни, че имаме добър шанс…

— Ровили сте се из местните гробници в мое отсъствие? — Отсгар се надигна, седна с лице към Исайаб и бутна ръцете на Зафрити от врата си. — Луди ли сте? Да не искате да докарате стражите и инквизиторите пред вратата ми?

Исайаб вдигна рамене.

— Напоследък не ни намираш много работа покрай твоята търговия. Ловки ръце като нашите не обичат бездействието, а процъфтяването на контрабандата ти не ни докарва кой знае какви приходи.

Азрафел се намеси откъм вратата:

— Отсгар, трябва да знаеш какво открихме. Мрежа от тунели, която свързва древните гробници.

— Тунели, изкопани от крадци. — Отсгар махна с ръка и разтърка една подутина зад ухото си. — Без съмнение хора и животни преди нас са разравяли тази места.

— Не, тези тунели са с човешки ръст. Издълбани са в скалата — каза Конан. — Да не би да не знаеш нищо за лабиринта от проходи под гробниците?

Отсгар бавно и предпазливо поклати глава заради схванатия си врат.

— Не знам за нищо такова. Да се копае в камък е бавно и шумно, това го знае всеки истински разбойник. Ако не успеем да отворим входа на гробницата, просто я зарязваме. Исайаб знае това. Отмъкнати ли са всички съкровища?

Исайаб сви неопределено рамене.

— Някои от криптите и саркофазите изглеждат недокоснати и сигурно в тях още има нещо. Влязохме през стария вход в Котешката крипта, близо до северната врата, и когато попаднахме на тунелите, трябваше да не вдигаме шум. Скоро след това срещнахме Конан. Не сме взимали плячка.

— Дори и да сте намерили нещо, няма да ми кажете — подозрително измърмори Отсгар. — Давай нататък.

— Ами… там има нещо странно, то се усеща навсякъде. Конан тъкмо се беше измъкнал от някакво премеждие, но не пожела да ни каже.

Кимериецът ги погледна невинно.

— Беше тъмно като в рог. Но наистина става нещо странно… сред някои от мумиите. — Той потисна ледената тръпка. — Но няма нищо сериозно, с което една добра въоръжена група да не се справи.

Отсгар кимна неспокойно.

— Да. Несъмнено това е резултат от предпазващите заклинания на Хорасп. — Ванирецът се изправи, подпирайки се на рамото на коленичилата Зафрити. — Още едно основание да зарежем това дребно разбойничество! Ако ви сърбят ръцете, можете да прекарвате кервани край митническите постове. — Отсгар погледна Конан. — Дори и ти. Ако се научиш да се държиш с уважение към дома ми, ще те задържа.

Кимериецът поклати глава.

— Да не би още да си зашеметен от боя, който ти хвърлих? Не разбираш ли, че тези тунели ще ни помогнат да осъществим моя план, да ограбим гробницата на Ебнезъб. — Конан протегна ръка, за да хване Отсгар, но онзи се скри зад Зафрити. — Аз самият стигнах от гробницата до лабиринта, и то без да искам. Няма да е трудно да намерим пътя, щом царят умре.