Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Отсгар отиде до леглото, седна и поклати глава.

— Глупаво е дори да си говорим за такива неща точно сега, когато търговията процъфтява. Имате ли някаква представа колко върви в момента комплект стоманени длета от Аквилония? Или нефрит от Туран, или пък здрава аргосийска кожа за камшици и хамути за роби? За всичко искат невероятни данъци, но ако ги избегнем, печалбите също ще са невероятни! Мога да забогатея повече от строежа на гробницата, отколкото от ограбването й.

— Сигурен ли си? — Конан плъзна ръка в пояса на туниката си и Отсгар трепна. Но кимериецът не извади оръжие, а един медальон, направен от бляскав жълт кехлибар и украсен с ярки скъпоценни камъни. — Част от съкровището на голямата гробница — обясни той. — Свих го от украсата за мумията на един от незначителните служители на Ебнезъб, който ще бъде погребан с привилегированите. Както знаеш, и най-последният слуга ще има такава украса на погребението. Когато царят умре, такива богатства ще бъдат струпани с хиляди в гробницата.

Зафрити грабна накита.

— О, чудесен е! Подари ми го, Конан! — Той кимна и тя го постави върху полуголите си гърди. Заподскача около мъжете, за да им го покаже. — Конан е прав, Отсгар! Не можем да пропуснем тази възможност. Можем да бъдем богати като царе!

Отсгар не обърна внимание на лудориите й. Той се втренчи в пода с уморен, тъжен и примирен вид. Дълго седя, подпрял брадичка на юмрука си, сякаш виждаше съдбата си изписана на килима пред него. Най-после заговори:

— Ясно е, че в гробниците на слугите ще има много такива дрънкулки. Но знаете, че съкровищата на царя ще са по-добре запечатани.

— Да. — Конан седна срещу ваниреца на един резбован стол, който изскърца под тежестта му. — Един умен майстор на име Мардак измисли преграда, през която никога не може да се мине — шейсет камъка ще паднат, задействани от пясъчен часовник. Докато работехме върху нея, сложих камъче в часовника, за да не може пясъкът да тече. Но не можем да сме сигурни. Затова, най-добре ще е да сме наблизо в мига, когато затварят гробницата, за да мога да блокирам механизма и царската зала да остане отворена.

Отсгар вдигна очи към Конан развеселен.

— Това, което си научил в гробницата, те прави много полезен, кимериецо. Даже незаменим. Все пак планът ти изисква добро проучване и подготовка. Разбирам защо ти трябва помощта ми. — Той докосна замислено натъртената си челюст. — Въпросът е, че ти ми нямаш доверие. Трудна работа.

Отсгар дълбокомислено галеше брадичката си и нежно пипаше натъртените места. После пак заговори:

— Ще ти помогна с хора, няма да жалим средства при подготовката. Ти ще ръководиш мисията, а аз ще си гледам търговията. Така няма да има нужда да ме наблюдаваш през цялото, време.

Конан поклати глава с ледена усмивка.

— Не, Отсгар, никакви хитрини повече! Искам да си с мен при всяко влизане в гробниците. Зафрити също. Знам, че това й харесва. — Той погледна девойката, чиито влажни устни и блеснал поглед потвърдиха думите му. — Така ще съм сигурен, че няма да ни предадеш на стражите.

Отсгар кипна отново.

— Чумата да те тръшне с безкрайните ти изисквания! От твоето безумие ще изгубя много пари. — Изгледа наемниците си, които търпеливо го наблюдаваха. — Почти съм решил да зарежа разбойничеството и контрабандата и да стана честен ханджия!

Погледът му се спря върху Зафрити, която стоеше до него наперена. Кехлибареният медальон бе изчезнал в една гънка на туниката й. Тя протегна ръка и нежно разтри челото му.

— Е, добре — въздъхна той. — С вас съм, но само срещу половината от плячката. Надявам се, че знаете как да се справим с опасностите, които ни очакват.

Последвалите нощи послужиха за прикритие на трескавата дейност в странноприемницата. За щастие прислугата бе добре платена и бе доста заета с притока на гости поради наводнението и разрастването на местната търговия. Иначе макар и свикнали с контрабандата на господаря си, слугите щяха да се досетят за целта на подготовката и да го издадат на стражите.

Заговорниците решиха да намалят риска, като оставят инструментите и фенерите си далеч от странноприемницата, скрити в една изоставена гробница за животни, през която влизаха в подземията. Подготвиха и резервен изход. Взимаха стриктни предпазни мерки — минаваха разстоянието от странноприемницата до гробницата по различни пътища, като внимателно проучваха местата и навиците на стражите.

Неведнъж в загадъчните тунели под земята срещаха стражи. Не един път се наложи да се крият в тъмни ъгли, когато край тях с подрънквано минаваха невидими мълчаливи групи. Често до ушите им долитаха далечните удари на чукове и длета, отекващи в тъмните коридори, когато безименните работници удължаваха подземния си лабиринт.