Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Конан успя да остане незабелязан, но трудно би могъл да избегне Нефрен, който често ги посещаваше и разпитваше архитектите. Постоянното присъствие ма Нефрен на строежа бе учудващо, защото въпреки загорилото си спаружено лице той очевидно ненавиждаше слънцето. Обикновено след него вървяха двама роби и му пазеха сянка с тъкано платнище;. Когато се налагаше да стои по-дълго навън под заслона, млада робиня непрекъснато мажеше косата му с балсам и лицето му с миризливи мехлеми, за да го предпазват от горещия силен вятър.

Тази робиня винаги привличаше вниманието на Конан, защото макар да бе въздържана и послушна, както изискваше положението й, от всяко нейно движение бликаше силна омраза към господаря й. Понякога, когато го докосваше, лицето й изразяваше неволен ужас и отвращение, от които стомахът на Конан се свиваше. Нефрен я гледаше със садистично удоволствие, доколкото сбръчканото му, неподвижно лице би могло да изразява чувства. Но страхът й бе необясним, тъй като под оскъдното й облекло се виждаше, че я хранят добре и че няма белези от камшик.

Конан усещаше, че странностите на Нефрен са свързани със загадката на гробницата и жадуваше да научи нещо повече. Веднъж, когато робинята вадеше вода от общия кладенец, той се доближи до нея и изпробва южностигийския си диалект.

— Ти се страхуваш от господаря си — усмихна й се Конан — и нищо чудно. И на мен не ми харесва.

Тя го погледна с очи, разширени от ужас и произнесе някакъв звук, който много напомняше звука, издаван от немите или от хора с отрязан език:

— Ъъъ!

После се обърна и си тръгна забързано, разплисквайки вода от месинговия съд. Нефрен, седнал встрани, чу уплашеното й ломотене, обърна се и вдигна очи към Конан.

— Готови ли сте, мързеливци! Хайде, вдигайте, вдигайте! Дърпайте, змийски изчадия!

По заповед на надзирателя осемдесет крака се долепиха до камъка и четиридесет мургави тела се напрегнаха като части на многокрако насекомо, което пълзеше по ръба на недовършената гробница. Кожените въжета пращяха и големият ъгловат камък се повдигна от едната страна, докато краят му не се подпря на една от трите дебели трупи.

— Дръжте го така! Да стои вдигнат! — нареди надзирателят.

Без да затягат въжето, работниците се облегнаха на камъка и го избутаха на няколко педи разстояние от каменното му легло.

— Сега с лостовете! Внимателно да не го съсипете още повече! — Набитият гологръд началник крачеше надуто напред-назад, но едва ли беше от полза на тримата, които забиваха дълги колове в пролуката зад камъка и се опитаха да го отделят от леглото му.

Надзирателят тръгна по ръба на стената и се сопна на Конан, който, увиснал на едно въже, пъхаше в цепнатината дълго дървено приспособление.

— По-живо там, варварино! Всички теб чакат.

— Млъквай, копеле! — озъби се Конан. — На мое място нищо нямаше да направиш, ако изобщо ти стиска да слезеш тук. Кажи им да бутат по-силно.

Конан висеше от почти отвесната страна на стената, хванал закривен прът от ясен, за да извади парчето камък, което се бе отчупило от блока. Отломъкът се бе вклинил в цепнатината от тежестта на камъка. Конан висеше с разкрачени крака, долепен до стената и се мъчеше да го извади.

— Излиза! — извика той. — Дърпайте повече от тази страна. Готово!

Конан избута парчето с куката, то се затъркаля по стената и падна в купчина счупени дървета. Двата камъка се събраха и строшиха лостовете, преди работниците да са ги извадили.

— Има ли по-малки парчета?… Не? Пускайте тогава. Внимателно!

Въпреки указанията на надзирателя напрегнатите мускули се отпуснаха и скалата се повлече със скърцане.

— Чакайте! Дявол да го вземе!

Викът на Конан се изгуби сред трясъка от падането на камъка. Изпод него в лицето на варварина блъсна горещ въздух, пълен с прах, искри и остри частици. Заслепен, Конан изгуби опора и се залюля на въжето. Усети, че нещо над него поддава, и замахна нагоре с куката си, за да се закачи за скалата.

Малко по малко се изтегли по пръта и седна на ръба на стената.

След като силно разтърка очи, разгледа въжето и видя, че е почти скъсано от триенето в острия ръб на камъка. Изсипа порой от проклятия и се обърна към надзирателя. Той вече подканяше работниците да слизат и да се залавят за следващия камък.

Зад кимериеца се чу глас:

— Това ли е затворникът Конан? Ей, ти! Имам нова задача за теб.

Конан се озърна и видя мъж с наметало и нагръдник на пазач на гробницата да му маха към стълбата, по която се слизаше във вътрешната страна. До него стоеше един от добре платените майстори, ако се съдеше по красивата му памучна туника. Конан стана и взе сандалите си.