Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Успокой се, момиче…

Африт отблъсна ръката му и изтри сълзите си.

— Глупости! Какво ли те е грижа за тревогите на владетелите. — Тя рязко се извърна от него. — А аз, като малко дете, се оплаквам на един човек от низините, и то чужденец, който иска единствено да избяга и да спаси нещастния си живот.

— Така е — съгласи се Конан. — След малко, ако не ме усетят, ще изляза през прозореца и повече няма да те притеснявам. — Той посочи към отвор в стената, ограден от колони и закрит от позлатена дървена розетка. — В такъв случай слуховете, които чувам за Нитокар, са верни?

Африт нервно вдигна рамене.

— Предполагам. Едва ли биха клеветили чудовище като нея! — Тя обърна към Конан мокрото си от сълзи лице. — Тя беше личният лечител на майка ми и с хитрост накара горката болна жена да привикне към същите изпарения и лекове, които я довършиха. Баща ми не й отмъсти. Страхувам се, че той отдавна се бе отегчил от майка ми. — Принцесата тъжно поклати глава, гласът й секна. — Нитокар бързо го прелъсти и го подчини на същата зла сила. Сега всички знаят, че дните му са преброени, но никой не се осмелява да изобличи предателството.

Конан се намръщи объркан.

— А какво ще стане, ако някой от придворните разкрие отровителството?

— Баща ми скоро ще умре или ще полудее без билките на Нитокар. Когато тя закъснее с дозата, той ужасно побеснява.

— Какво печели царицата? Може ли да управлява града след смъртта му?

— Според абдарахските закони царят има право да определи кой ще го наследи. Боя се, че татко ще предпочете Нитокар и гадното й отроче Еблис пред мен. Той казва, че ме обича повече от всичко на света. Когато може да говори, непрекъснато повтаря, че не би могъл да си представи да се раздели с мен. Но в неговите очи аз не съм жена, а просто дете. Той не ме възприема сериозно!

— Хм. Наистина смел заговор. Нитокар сигурно има влиятелни приятели в двореца.

Африт горчиво се засмя.

— О, да, най-влиятелните. Хорасп — единственият, който е по-вещ в злините от нея…

Принцесата замълча. И двамата чуха леки стъпки в коридора.

— Царицата може би още ме търси — прошепна Конан и тръгна към прозореца.

— Чакай! Ако те дебнат, никой изход не е безопасен.

Африт изгаси лампата и бързо прекоси стаята. Конан се опита да проследи движенията й на бледата лунна светлина, която се процеждаше през щорите, обезпокоен да не го предаде. Но тя само разкопча роклята си на гърдите, кръста и коленете и я метна встрани, като разкри бледото си тяло. После бързо навлече през главата си ефирна памучна риза. Обърна се и му махна, добила по-ясни очертания, щом очите на Конан посвикнаха с тъмнината.

— Би било лудост да тръгнеш сега. Ако влязат, ще се престоря на заспала. Можеш да се скриеш тук. — Тя се наведе над постелята си, която се издигаше в центъра на стаята, отметна копринената покривка и тя образува нещо като прикритие, което стигаше до пода.

— Често спя така, когато е по-топло.

Конан се опита да разгадае изражението й на бледата лунна светлина. Звуците откъм коридора бяха заглъхнали.

— Ще рискуваш да ме открият тук?

Тя сви голите си крехки рамене.

— Защо да ме одумват, че съм единствената, която спи сама? — Тя се плъзна на дюшека и седна непринудено, по детски. — Пък и ми е приятно да си говорим. Аз нямам приятели тук. Всички са така оплетени в интриги, че не смея да споделям с никого.

— Това е лошо. — Конан седна на края на леглото. — Момиче като теб би трябвало да има много приятели.

— Благодаря ти… Името ти е Конан, нали?

Стори му се, че бледото й лице се изчерви, когато тя го погледна в тъмното, за да улови кимването му.

— Всички в двореца са много болни. Хорасп и царицата са ги омагьосали и затова всички придворни се избиват да им угаждат.

— Ти вярваш ли на предсказанията на Хорасп?

— Не — горчиво поклати глава Африт. — Но това е само началото. Думите му ще съсипят и други градове, освен Абдарах, като накарат хората с пот и кръв да строят ненужни гробници. Виденията и магьосническите номера нямат нищо общо със старите шемитски вярвания. Това са измишльотини за заблуда на глупаците и неуките, които помагат на пророка да постигне целите си.

— Сигурно си права — кимна Конан. — Бог ми е свидетел, че Хорасп живее доста охолно тук, като е спечелил благоволението на царя.

— Да, и влиянието му ще се засили, ако мащехата ми се качи на трона. Тя му помага да владее поданиците ни. — Африт се замисли. — И все пак си мисля, че той има по-дълбоки причини да бъде толкова краен. — Тя погледна Конан. — Той е аскет, не го е грижа за удоволствията на плътта. А пазачът му, Нефрен, е толкова студен и безчувствен… Уф! — Тя потрепери и се сви в задушната стая.