Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Верни поданици, искам да ви уверя, че това, което ви показа пророкът, няма да е съдбата на великия Абдарах. Защото ние ще обърнем внимание на съветите му. Ние ще отхвърлим дребните грижи на този свят, за да погледнем към Отвъдното. Жители на Абдарах, вашият цар го очаква с нетърпение. И вие би трябвало да искате да напуснете този живот и да се събудите Отвъд. Великият Елаел знае, че достойно се подготвяме за Съдбовния ден!

Немощният глас на царя съвсем изтъня. Той се подпря с две ръце на трона, голите му гърди тежко се повдигаха. После отново вдигна ръка, макар и не така високо.

— Когато отидем в Отвъдното, наше убежище ще бъде най-красивата и здрава гробница от тази страна на реката. Няма да пестим нищо. Днес поръчахме сто породисти коня, кучета за лов и развъдници за птици, писари и менестрели. От нищо няма да се лишим в другия живот. Всичко сме предвидили. Не се безпокойте за благоденствието ни…

Ентусиазмът на Ебнезъб се увеличаваше, но силите му намаляваха. Гласът му бързо отслабна и едрото му тяло се приведе. Царица Нитокар заедно с двамата стражи му помогна да седне. Царят продължи трескаво да говори, макар и едва чуто, на тези, които седяха наблизо, и да жестикулира възбудено към жена си, която го успокояваше. Угодническият глас на Хорасп довърши речта.

— Ясно е, че абдарахската държава е обединена благодарение на далновидния си цар. Елаел ни уверява, че ще надделеем. — Пророкът коленичи и се поклони пред трибуната. — Ваше Царско Величество, приемете вечната ми признателност. Поданици, благодарете на щедрите богове, че са ви изпратили такъв владетел! — Той се изправи. — Чуждестранни гости, помислете добре за това, което ви показах тази вечер. Сега сбогом. Пожелавам ви приятна почивка!

Хорасп освободи множеството. Настъпи радостно оживление, което се стори на Конан доста по-искрено от обичайните хвалебствия след царската реч. Той се изправи заедно с останалите, но не ръкопляска. Две девойки забелязаха това и се опитаха да го прикрият със собствените си възторжени изблици. Освен него другите начумерени от присъстващите, като се изключат невъзмутимите стражи, бяха гостите от Ерук. След като поднесоха почитанията си на царското семейство и станаха от масата, те изглеждаха по-скоро потресени, отколкото убедени в посланието на съветника.

Най-замислен от всички беше доскорошният съсед на Конан. Лицето му бе вглъбено и бледо над козята брада, а рамото му неестествено изкривено. Още не се бе успокоил след допира на Хорасп.

Конан се опита да излезе, докато публиката се разотиваше. Но девойките увиснаха на ръцете му и го задържаха. Само те двете нямаше да могат да го спрат, ако двама стражи също не бяха преградили пътя му.

— Хей, северняко, не бързай! — Конан се обърна и с изненада видя, че му говори самият Хорасп. Кръглото му лице се усмихваше, малките му очи блестяха. — Днес е твоята славна нощ. С храбростта си ти си спечели място в краката на царското семейство. Тази нощ може би ще видиш истински чудеса и ще бъдеш богато възнаграден. Не се отказвай от тях. — Той почти му намигна и продължи към трибуната, където царица Нитокар го поздрави с кимване.

Царицата отмести поглед от пророка към Конан и в начервената й усмивка кимериецът прочете ненаситност и открита покана. По гърба му полазиха тръпки — дали от желание, или от смущение, той не знаеше. Но когато видя стражите да се навъртат наоколо, се остави двете досадни момичета да го настанят обратно на копринените възглавници. Ръцете им нежно обгърнаха раменете му.

Стаята бе почти празна, над входовете бяха спуснати завеси. На подиума доляха чашите с вино и донесоха чинии със сладки. Сред тълпата от роднини и слуги цар Ебнезъб лежеше на леглото си, мънкаше и едва мърдаше бледите си пълни ръце. Царицата грижовно се бе надвесила над него, накитите й докосваха лицето и гърдите му. Тя се обърна и прошепна нещо на двама от слугите, които кимнаха и побързаха да изпълнят задачата. Донесоха някакво странно изобретение върху боядисана дървена поставка. То представляваше нисък тумбест съд, чиято основа бе златна и бе във формата на разтворен лотосов цвят. В средата, между златните листа, се гушеше сфера от прозрачен кристал, пълна с бистра течност. Сферата бе покрита със златно капаче, от което излизаха еластични тръбички, с разширение в края, също като тичинките на неземно цвете. Слугите поставиха товара си на една ниска масичка, близо до царя, и Нитокар пое нещата в свои ръце. Тя сипа някакви цветни прахове от украсени шишенца, които висяха на кръста й, в съда и със сребърни щипци взе горещи въглени от близкия мангал. Скоро от уреда заструи жълт дим, течността вътре забълбука. Нитокар се обърна към полегналия си съпруг и поднесе към устните му, които все още мълвяха нечуто царски заповеди, края на една от тръбичките, направени от слонова кост.