Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Отначало Ебнезъб сякаш не я забеляза. Но тя приближи изкусително потъмнелия от дима край и насочи парите към лицето му, докато най-сетне той обърна глава към нея. Тя нежно постави края на тръбичката в устата му, тихо му прошепна нещо и се обърна да довърши приготовленията. После лапна друга тръбичка и духна силно. През кристалното тяло на лотоса се заиздига жълт дим. Царят се задави, тялото му се сгърчи и от ноздрите му излезе дим. Нитокар се засмя, доволна от реакцията му, и стисна треперещата му ръка. Тя се наведе и дълго и настойчиво му шепна. После пак духна в тръбичката и му причини нов спазъм. Пръстите му се свиваха и драскаха по леглото, докато Хорасп не хвана ръката му. Нитокар наблюдаваше гърчещия се цар с доволно изражение. Тя небрежно погали потното му чело, докато се шегуваше с Хорасп над измъченото тяло на мъжа си.

Царят изпадна в унес и тръбичката се изплъзна от устата му. Лицето му бе зачервено и замаяно, очите му се забелиха, обърнати към невидими светове. Царицата щракна с пръсти и четирима яки мъже се събраха около леглото на Ебнезъб. Те сключиха китки под отпуснатото му тяло и ловко го вдигнаха на ръце. Нитокар даде знак и те го понесоха, най-вероятно към царската спалня.

Щом пиршеството свърши, всички тръгнаха да си ходят. Дори и момичетата на Конан се освободиха от уморената му прегръдка. Щом го изправиха на крака, царицата каза нещо на двама от слугите — нейните лични прислужници, ако се съди по оскъдното им облекло. Явно бяха евнуси, за което говореха дръзките им погледи и гладките им намазани тела. Докато им шепнеше, Нитокар погледна към Конан и след миг тримата тръгнаха към него.

— Е, мой храбри страннико, ти се справи чудесно с Када Куфи. — Гласът на царицата беше дълбок и плътен, устните и веждите й — безсрамно извити. — Трябва да призная, че това ме зарадва, защото бях започнала да се отегчавам от представления със змии. Сигурно си много уморен от изпитанията. — Тя спря пред него, протегна окичената си с гривни царствена ръка и хвана рамото му с изненадваща сила.

Конан едва се сдържа да не трепне.

— Не, не съм — отвърна той, — защото тези девойки добре ме разтриха. — Огледа се и с изненада видя момичетата да бързат към един далечен изход, а заоблените им задничета припряно се полюшваха.

— Ела в стаята ми и ще успокоя болките ти. Аз съм добра лечителка и имам много мехлеми, които ще възстановят силата ти. — Ръката й го стисна още по-силно, червените й остри нокти се впиха в кожата му. Обградена от двамата евнуси, тя го придърпа към себе си. — И докато се забавляваме, ще ми разкажеш къде си се научил да се биеш така.

Конан се остави да го поведат към малка врата в началото на стаята. Не му оставаше голям избор, макар че с отвращение предусети жестокостта, която се криеше под чувствеността на царицата.

Пътьом минаха покрай останалите от семейството и Конан усети погледите им — хладната насмешка на Хорасп, пренебрежението на младата принцеса, която спусна воала си и си тръгна, циничните физиономии на останалите, които знаеха защо Конан следва пищното тяло на царицата. Забеляза, че не ги следва дворцова стража.

— Обичам борбата — продължи Нитокар, — но никога не съм понасяла вендианеца, който винаги вони на гранясала козя мас.

Изкачиха се по широк, покрит с плочки коридор и минаха покрай вътрешна градина с много фонтани, в която над цъфналите храсти прелитаха розови и жълти птички.

— Када Куфи беше прост и почти не говореше шемитски. Вечно бе намусен като повечето от тези скъпи роби, които докарваме. Той никога не би оценил способностите ми.

В края на коридора една врата с мраморни колони водеше към друг широк коридор, който завиваше нанякъде. Тръгнаха по него, а царицата продължи да бърбори:

— Древните учени са ни оставили ценни знания, например кои балсами могат да изострят усещането за болка, както и това за удоволствие. — Тя изви вежди и лукаво се засмя. — Но кой би могъл да каже къде свършва удоволствието и започва болката? — Нитокар се наведе заговорнически към Конан. Пазачите сториха същото. — Имам камшик с пет края и на всеки един от тях има различно приспособление, което причинява различни усещания на тялото. Пищен празник на болката, подправен с малко удоволствие. Който е минал през камшика ми, повече не може да различи болката от удоволствието.

Стигнаха до висока позлатена врата в дъното на коридора. Нитокар се обърна към Конан:

— Мисля, че наистина ще ти хареса. — Тя го погали по бузата. — Дори и когато съдбата не е подвластна на желанията ти, може, все пак, да не бъде толкова лоша.