Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Когато пророкът свърши, Конан напразно се опитваше да разчете думата, докато една от девойките не я прошепна: „Йазарат — Денят на Страшния съд“. Името се понесе сред тълпата като шепота на речни тръстики, раздвижени от първия дъх на бурята.

— Не се бойте, сънародници мои — заяви Хорасп. — Аз няма да ви покажа всичко, което е видяло третото ми око. Ще ви спестя най-лошото. Засега само разгледайте тези букви, разучете ги и помислете над значението им.

Спаруженият пазач Нефрен тръгна покрай надрасканата стена и се протегна с цял ръст, за да духне лампите. С ръка изгаси един по един горещите фитили. С намаляването на светлината надписът изпъкна странно на фона на бялата стена.

Конан се вгледа внимателно в буквите. Отначало му се стори, че те сякаш излъчват леко сияние. После с ужас видя как трепнаха и запълзяха, гърчейки се като червените змии, с които се беше борил. След още един миг пурпурните знаци пламнаха и се разпиляха като горящи листа, разпръснати от внезапен повей на вятъра. Те сякаш разбиха безшумно стената и в нея зейна неравен отвор, през който се виждаха ярки, променящи се картини.

Изненаданите възклицания показаха на Конан, че и останалите виждат същото. Той погледна смутено към стражите, но те стояха неподвижни и спокойни пред това необичайно разрушаване на защитата на двореца. Явно знаеха, че са под въздействието на магия.

— Сега, благородници, ще видите един здрав бастион, изграден от камък, плът и кръв — величествен израз на способността на господаря да обедини последователите си — символ на това, което е за нас всемогъщото ни царство.

Зад тайнствената врата се разкри зашеметяваща слънчева картина. Конан неволно погледна към прозорците на галерията, за да се убеди, че навън все още бе нощ. А пред него трептеше ярко пустинно слънце. Той усети горещия прашен вятър и чу човешки говор под откритото небе. На един хвърлей от царската трибуна група роби теглеха през пясъка огромен камък, поставен върху няколко дъски. До ушите на Конан долетя тихата им песен и плющенето на камшика на надзирателя. Носът му подуши леката миризма на пот.

Като се изключи чудното превъплъщение на нощта в ден и на града в пустиня, сцената пресъздаваше най-обикновен робски труд. Необикновена бе постройката, която се издигаше отзад, там, накъдето влачеха камъка — огромна, стъпаловидна пирамида, чието триъгълно лице бе набраздено от колони, високи колкото двадесет души. Покривът на аркадата бе на завършване. Работниците пълзяха като мравки по далечното скеле и по насипите, направлявани от подканящите звуци на тръби. Конан разпозна очертанията на гробницата на Ебнезъб. Дали наистина беше тя? Строежът му напомняше на по-малки гробници, които бе виждал в стигийската област Кеми, далеч на изток.

— Скромните и благочестивите неуморно се гот-: вят за следващия си живот. Усилието им е постоянно и мъчително, но си струва труда.

Хорасп, застанал на фона на дневната светлина, махна с ръка. Чу се вой на вятър и облаци прах скриха гледката. Те се издигнаха толкова високо, докато обедното небе почерня и пясъкът нахлу в царския двор. Вятърът спря и прахът се слегна бързо. Тогава пророкът продължи:

— Когато смъртта пристигне при такива благочестиви хора, тя не е трагедия, а победа. Посято е семето на отвъдния живот!

Сега небето беше по-тъмно, а картината показваше погребение. Готовата пирамида бе порозовяла, осветена от изгряващото слънце. Огромните й врати бяха широко отворени, парапетите на четирите ъгъла я ограждаха като лапи на сфинкс. Безкрайна върволица от скърбящи, от колесници и от поклонници пълзеше натам. На фона на златисторозовия хоризонт се виждаха украсени ковчези върху колички и тълпи богато облечени роднини и васали. Роби носеха торби и медни съдове, пълни с вещи за гробницата. Група въоръжени стражи водеха в редица биволи и крави. Носеха се традиционните тъжни погребални песни.

Утринен хлад облъхна лицето на Конан.

— Преданият народ трябва да служи на господаря и бога си. От труда на човек три пети трябва да се отделят за Отвъдното. А ние имаме и богатството, и хората, и знанията. Както ви казах, братя мои, с новите ни познания за балсамирането всеки един от нас може, стига да иска, да постигне безсмъртието. — Хорасп замълча и се обърна, за да погледне вълшебното си творение.

Възгласите на страхопочитание и възхищение преминаха в смаяни възклицания. На сцената се появи нова група — духовници в черни препаски, които стенеха и вървяха напред, странно приведени, а други налагаха голите им гърбове с опашките на живи змии. Водеше ги слаб мъж с обръсната глава и с маска на чакал. Той припяваше дрезгаво, вдигнал високо жезъл, който представляваше преплетени змии с остри зъби.