Леонард Карпентър - Конан Разбойника

След миг дойде разрешението. Главата на аспидата се стрелна и зъбите й потънаха в ухото на Када Куфи.

Ухапаният борец, който ставаше все по-морав, отвори олигавената си уста в беззвучен крясък. През тялото му премина силна конвулсия и Конан най-после го пусна с отвращение. Аспидата остана увита около врата на мъжа близо до ухото му, което се поду като сива отровна гъба. Када Куфи се хвана за ухото си, направи две крачки и рухна по лице.

Така умря, без повече да издаде звук.

Сред грохота на аплодисментите изтощеният Конан стоеше нащрек в средата на залата и се чудеше каква ли ще е следващата опасност. Стражите убиха с пиките си аспидата, увита около Када Куфи. Прислужниците бързо изнесоха двата покрити трупа. Конан не знаеше дали наградата за победителя е свобода, смърт или нещо друго.

Докато чакаше, замаян от умора, откъм царската трибуна се приближиха две усмихнати прислужници. Млади, сочни и небрежно загърнати в късите си ленени тоги, те стъпваха грациозно с босите си крака. Хванаха го за ръцете и го поведоха към подиума.

Той усети върху себе си блестящия поглед на царица Нитокар. Другите царски особи проявиха слаб интерес, освен Хорасп, чиито мънистени очички го наблюдаваха с очевидно раздразнение.

Но прислужниците не го заведоха при царицата, а до ниската маса пред трибуната и го настаниха на плюшени възглавници до пратениците от Ерук. Масата не бе достатъчно близо до царските места и щом Конан седна, Нитокар надменно отклони поглед.

За радост на тълпата сервираха вечерята. Слуги донесоха плодове, хляб и сирене върху големи златни подноси, които бързо се изпразваха, докато минаваха покрай масите. После донесоха сребърни купи със сосове и ястия, които веднага бяха нападнати от множество нетърпеливи ръце.

Най-накрая докараха голяма бронзова количка, върху която се мъдреше огромен печен глиган, увиснал на вериги над тлееща жар. Един потен, полугол мъжага наряза глигана.

Масата на гостите получи най-доброто от всяка табла. След като поотми неприятните спомени от борбата с чаша вино, Конан се залови да възстановява силите си с големи порции месо, хляб и плодове. Слугините, които останаха до него, почти не говореха и от време на време си зобваха от храната. През по-голямата част от времето те го галеха и разтриваха натъртванията по мускулестите му рамене.

Един от седналите наблизо тънкобради посетители от Ерук се стори на Конан разбран човек. Варваринът се опита да го заговори на котийски диалект, който предположи, че останалите не разбират.

— Привет, съседе! Голям празник, а? Оня със сатъра, дето се боричка с глигана, би могъл да командва цяла фаланга аргоски войници.

Пратеникът бе напреднал с чашките, в скута му седеше размъкнато червенокосо момиче. Той проследи погледа на Конан и се засмя:

— А, да. Мисля, че самият аз съм го повалял в битки няколко пъти — обърна се към Конан той и замижа, за да го фокусира. — Но ти не си котиец, може би си немедиец?

— Идвам от Кимерия, на север оттук.

— А, номад от хълмовете. Моите поздравления, кимериецо. — Гостът вдигна бокала си в знак на почест. — Ти се справи чудесно с този дявол от изтока и змиите му. Това представление беше прекадено дивашко за случая. Такова нещо никога не би се случило на официална вечеря в Ерук. — Той огледа шумните придворни и пак се обърна към Конан. — Бас държа, че не се занимаваш с това доброволно.

— Не — съгласи се Конан. — Просто ме хванаха да се мотая на неподходящо място в неподходящо време.

— Ох, тези южняшки обичаи! — изсумтя пратеникът и погледна през рамо величията на трибуната, които разговаряха с водача на неговата група.

— Но така е, когато си в Абдарах… А сега какво ще правиш?

Конан се навъси и се наведе по-близо, за да не чуват придружителките му.

— Нямам представа — призна си той, — мисля, че съм тук по желание на царицата.

Мъжът вдигна вежди и се разсмя.

— Е, успех тогава!

Конан се наведе толкова близо, че брадата на госта погъделичка лицето му.

— Защо? Какво си чувал за нея?

— Тя е известна любовчийка. Това не ме изненадва — личи си от пръв поглед! — Той направи знак с очи към разголеното, отпуснато тяло на Нитокар.

— Чувал съм, че мъжът й не е опасен. Поради липса на сили и здраве не й придиря за флиртовете — и той погледна лукаво Конан, — но на твое място бих внимавал. Казаха ми, че Нейно Величество се отнася доста грубо с младите мъже… и не ги задържа много.