Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Конан се изненада от обрата в думите на Хорасп и от зловещото му изражение. Той погледна лицата на хората в залата, в която вече нахлуваше здрач. Някои изглеждаха равнодушни, но повечето гледаха пророка сериозно и загрижено кимаха.

— Но първо, поданици на Абдарах, да се забавляваме. — Хорасп отново погледна благо. — Благородници и дами, традиционните състезания!

Предчувствието за опасност изхвърли всички други мисли от главата на Конан. Усилията да потисне страха си не бяха особено успешни — той го прободе в стомаха със стоманен хлад. Не се страхуваше в битките, нито при други рисковани ситуации, а защо се боеше сега? Мирисът на нещо непознато винаги го караше да настръхва.

Погледна пазачите си, които е едно око наблюдаваха затворниците. Другарят му по съдба беше клекнал както и преди, без да помръдне. Единствено сега ръцете му бяха притиснати между коленете.

Слугите запалиха газените лампи. Хорасп посочи една едра, чуждоземна фигура, която наперено излезе от вратата със завесата.

— Царският шампион Када Куфи, прочутият борец от Вендия. Ето го! — Думите на Хорасп бяха последвани от аплодисменти. Гостите се обърнаха, за да посрещнат новодошлия.

Той беше гол, като се изключи меката препаска, с канеленокафява кожа, която лъщеше от намазаното масло. Имаше огромни мускули, като на истинските борци, и освен една тъмна къдрица на тила нямаше нито един косъм на главата си. Под двете си мишници носеше по една квадратна плетена кошница. Щом стигна до отдалечения край на залата, се наведе и остави товара си на земята. После коленичи и се поклони грациозно пред царската трибуна.

— За удоволствие на царя с Када Куфи ще се преборят двама смели доброволци. Първи е Елам, храбрият козар от източните хълмове.

Двама от стражите влязоха в заграденото място, единият заобиколи треперещия пленник и го изправи. Конан се опита да ги спре, но вторият страж препречи пътя му с пиката си. Пазачът бутна шемита с края на пиката си, за да се размърда и го избута през вратата. Щом човекът излезе на тепиха, разнесоха се възторжени възгласи, които явно не бяха причинени от жалкия вид на пленника.

Конан се обърна към Када Куфи. Вендианецът бе отворил една от кошниците и бъркаше в нея. Изправи се и се обърна към публиката. Виковете се усилиха. Када Куфи стоеше с протегнати ръце и около всяка от тях бе увита змия. Тези блатни питони не бяха отровни, но бяха твърде едри, дебели колкото ръката на собственика си и по-високи от него. Те се гърчеха в хватката на вендианеца, пръстените им зловещо се движеха, но лъскавата кафява кожа, главите им се повдигаха към публиката и съскаха с черни езици. Тъмнокожият мъж доближи змиите към лицето си и целуна всяка една от тях. После отново протегна ръце.

Затворникът Клам бе поведен през плочите от един-единствен страж. Държеше в ръка съвсем безучастно бронзова пръчка с топка на върха. Омаломощаващият страх личеше и в походката на шемита, но правеше впечатление, че пленникът върви с някаква решителност, като че привлечен от фатална примамка.

Когато наближиха достатъчно близо до змиите, стражът спря и се отдръпна. Като омагьосан, затворникът направи още няколко крачки, преди да спре нерешително в средата на залата.

Када Куфи започна да се примъква бавно и безмълвно, е присвити крака и гръб, наведен под тежестта на змиите. Той спря на няколко крачки от шемита — главите на двете влечуги бяха на нивото на очите на жертвата му.

Най-после Елам реагира. Той запрати бронзовата пръчка в краката на Када Куфи и хукна да бяга. Противникът му прескочи пръчката е неочаквана бързина и подгони плячката си. Неочаквано тялото му се залюля и нещо като черна светкавица проблесна във въздуха. Със силно тупване една от змиите падна на гърба на шемита и се уви около врата и раменете му.

Викът на затворника отекна в залата, тялото му се приведе под тежестта на влечугото. Въпреки това той не спря да тича, дори ускори крачка, докато се опитваше да размотае черните обръчи от врата си. Стигна дори до публиката. Двама стражи застанаха между него и изплашените зрители, но Када Куфи вече почти бе настигнал жертвата си. Тялото му още веднъж се изви. Сега змията послужи като камшик — опашката й остана в ръката му, а главата й се уви около глезена на шемита. Вендианецът дръпна ловко и нещастният Елам се срина върху шарения под притиснат между двете змии.

Борбата му за живот бе напълно безсмислена. Той се търкаляше и гърчеше, надавайки дрезгави задъхани викове, които постепенно отслабнаха, когато горният питон се затегна около врата му. Змиите забиха дългите си зъби в плътта на жертвата, чието тяло потрепваше в конвулсии.