Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Застанал отстрани, със скръстени ръце, Када Куфи спокойно огледа публиката и се обърна към царската ложа. По таен сигнал от Негово Царско Височество юначагата коленичи до жертвата и провря ръце между главата на Елам и намотаните змии. Мускулите му силно се издуха и се чу пукот. Козарят се сгърчи и застина.

Ебнезъб се бе смилил.

Публиката за миг остана онемяла, после гръмнаха аплодисменти. Те ставаха все по-силни, докато накрая прераснаха в рев. Када Куфи се кланяше на всички страни, а от трибуната Хорасп насърчаваше ръкоплясканията.

Конан чу как от близката маса една слаба жена с шапка от пера казва на приятеля си:

— О, да, предпочитам тази борба пред боя с оръжие. Не е така… отвратително. Мразя кръвопролитието!

Конан беше замаян, ушите му бучаха. Усещането за вцепенение притъпи болката в ръцете му.

— Царският шампион още веднъж ще покаже уменията си. — Хорасп се мъчеше да надвика шума. — Състезанието не е приключило, имаме още един съперник! Неизвестен дивак от север, от ледения край на света! Казаха ми, че той е по-едър и свиреп дори от нашия победител. Када Куфи, приготви се за едно трудно изпитание на твоята сила! Съпернико, ела!

При тези думи двама стражи побутнаха Конан с остриетата на пиките си. С бързо, нетърпеливо движение той блъсна оръжията им настрана, което му струваше драскотина по рамото. Но щом видяха свирепия му поглед, стражите замръзнаха. Кимериецът се обърна, мина покрай другия пазач и излезе на тепиха.

Усети всички погледи устремени върху себе си, но най-пронизващо го гледаха гримираните очи на царица Нитокар, която се наведе, за да сподели усмихната нещо с Хорасп. Придворните го гледаха с изненада или с нескрита насмешка, разнесе се смях и шепот.

Када Куфи бе покрил увитото със змии тяло на козаря и го бе завлякъл настрана. Огледа бързо Конан, вдигна капака на другата кошница и се наведе. Когато се изправи, публиката развълнувано зашумя. Този път товарът бе по-малък, но силно смъртоносен. Вендианецът държеше две аспиди — легендарните кървави примки от хълмовете Афгули. Ухапването им, както разправяше народът от хълмовете, причинявало смърт, преди да си успял да кажеш последната си молитва, за да отлети душата ти чиста в рая.

Змиите се увиха около мазната кожа на бореца като коралови гривни. Дори Када Куфи се отнасяше с тях с по-голям респект. Държеше ги близо до съскащите глави с трепкащи езици и не ги целуна, както стори с по-едрите им братовчеди.

Конан тръгна към средата на залата, за да вдигне бронзовата пръчка, хвърлена от предшественика му. Наведе се да я вземе, без да откъсва поглед от бореца. Знаеше, че от оръжието няма да има голяма полза. С него не можеше да удари противника си, без да се доближи прекалено много до змиите, а ако го хвърлеше, трудно щеше да събори толкова як мъж. Все пак реши да опита.

Конан се приближи с котешка стъпка към Када Куфи. Публиката се учуди на смелостта му, която надминаваше тази на всички предишни „доброволци“. Борецът побърза да се отдалечи от кошниците и от тялото на първия му съперник. Застана срещу Конан и разтвори ръце за отровната си прегръдка, а ястребовото му лице се изкриви в заучена усмивка.

Конан скочи изненадващо напред и размаха предизвикателно пръчката към змийските глави и към силните юмруци, които ги стискаха. Вендианецът с лекота отмести гъвкавото си тяло и вдигна ръце встрани. Конан бързо се наведе и замахна с пръчката към незащитената челюст на бореца.

Ударът не бе силен и Када Куфи само трепна, но атаката го ядоса и ноздрите му гневно се разшириха. Конан се изправи бързо, но борецът светкавично хвърли едната змия — като отровна червена стрела тя полетя към гърдите на кимериеца.

Само инстинктът, колкото и силен да бе той, нямаше да може да спаси Конан от фаталното ухапване. Помогна му неговата светкавична съобразителност. Отскачайки встрани, той вдигна металната пръчка, за да удари аспидата. Движението предпази гърлото му и запрати огненочервената змия, омотана около пръчката, обратно към собственика й. В последния момент Конан пусна пръчката и спаси ръката си от случайно смъртоносно ужилване на змийските зъби.

Когато видя влечугото, увито около пръчката, да лети обратно към него, Када Куфи прояви своята акробатичност, без да забравя за другата змия. Той се претърколи през рамо, като държеше втората аспида далеч от тялото си. Пръчката падна зад него и се търколи под една от масите, заедно с гърчещото се влечуго. От масата се разнесоха писъци и шум — седящите там панически скочиха, за да се спасят от отровните зъби. В това време пъргавият борец скочи на крака, вдигнал високо другата змия. С изненадваща бързина кимериецът се втурна да му попречи. Стисна рамото на Када Куфи и се завъртя зад гърба му. С едната си ръка стисна врата на противника си, а с другата посегна към китката на ръката, която държеше опасното влечуго.