Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Конан се замисли.

— А дали е вярно, че тя е отровила предишната жена на Ебнезъб и сега иска да довърши и него.

Гостът рязко се дръпна назад. Не бе кой знае колко изненадан, но впери неловко поглед в чашата си и я остави на масата. Пиянската му дружелюбност охладня.

— Как би могъл, непознати човече, един пратеник от далечна страна да знае такива подробности за абдарахското царско семейство? Дори да е така, това е една добре пазена тайна — той се намръщи — и е опасно да се обсъжда на обществено място.

Конан кимна.

— Но още по-опасно е ако се пренебрегне.

Събеседникът му се съгласи, но отново се загледа в храната и питието си и повече на заговори. Конан реши, че достатъчно го бе притеснил и се намести обратно между девойките. Те си говореха тихо на шемитски, докато масажираха раменете му. Варваринът ги хвана закачливо през кръста за тяхна радост. Но скоро вниманието му пак бе отвлечено.

Съветникът Хорасп слезе от трибуната и тръгна към средата на залата. Когато минаваше покрай гостите, той им се усмихна вежливо, като по някакъв начин успя да изолира едрия кимериец. Движеше се с безкрайно самочувствие и държеше в ръце малкия жезъл, с който Конан го бе видял да си играе.

В центъра на залата той се обърна към пратениците и царското семейство. Настъпи тишина, подвижната скара със скелета на оглозгания глиган бе избутана навън.

— Ваши Височества, благородници на Ерук и Абдарах! Настъпи времето за размисъл, за което ви споменах. Не бих искал да тормозя слуха на такава височайша компания с религиозни проповеди — Хорасп се усмихна на слушателите си и разтвори ръце — и няма да го сторя. — Той отпусна ръце, сякаш бе приключил с неприятна тема. — Все пак ние сме хора с положение, осъзнаваме силата и отговорността, които са наше рождено право, и всеки един от нас иска да съхрани и увеличи тази сила. Всеки от нас обича царството ни и нашите шемитски обичаи. Не по-малко го обичам и аз, въпреки че дойдох наскоро в тази благословена от Елаел земя.

Разнесе се одобрителен шепот, породен и от облекчението, че темата няма да е религиозна. Хорасп се усмихна на публиката и продължи:

— Ние, жителите на Шем, имаме честта да сме на водещо място в човешкото познание. Езичниците на север и юг от нас напразно още възхваляват някакви измислени богове със странни и примитивни имена — Ерлик, Гуахлур, Ортикс, Кром… — Пророкът ги изговори неточно и с гримаси, което накара всички да се засмеят, с изключение на Конан, който свъси вежди. — И все пак в лоното на познанието, което се простира величествено по двата бряга на река Стикс, ние открихме и познахме истинските сили, които управляват вселената, двата могъщи бога, чиито вечен сблъсък определя съдбите на хората на този свят и в Отвъдното. Това са многообичаният Бог-Слънце, който тук в Абдарах наричат Елаел, и Сет — Безсмъртният Отмъстител, чиито страшни превъплъщения са чакалът и змията. Ние почитаме единия и презираме другия, но знаем, че на тяхната извечна борба се крепи вселената. Нашите мъдреци, с помощта на проникновената си мисъл и на непрекъснатото изследване на небесата и на вековната наука на духовните училища, най-сетне откриха чудесната подредба на бог и смъртни; от великите богове към милостивите богоподобни, които ни направляват за кратко тук, на земята — говорещият се поклони на цар Ебнезъб — после благородниците, след това низшите смъртни, които ни служат, и накрая дивите зверове. Този природен закон, разкрит пред нас, е така прекрасен и обикновен. Чрез него ние следваме Елаел и величаем името му, за да процъфти всичко добро и справедливо на земята и насетне. — Хорасп замълча благоговейно, ръцете му широко се разтвориха. Но след това благото му лице се намръщи и той прибра ръце.

— Но е трудно да си обясним великата трагедия на нашето време. Защо тези, които живеят на южния бряг на реката в голямата стигийска империя почитат, тъмните сили, управлявани от омразния нам Сет!

Уплашен шепот последва думите на пророка. Но той не мълча дълго.

— Като стигиец, бивш свещеник в духовно училище и изгнаник от тази мрачна страна, често ме питат защо. Какво ли дяволско извращение може да накара цял народ да служи в храма на злото? Какъв ли нечестив дух прави властта на Сет така силна в Стигия?

Хорасп махна с ръце, сякаш да отпъди нещо зло.

— Не бих се осмелил да дам отговор на този въпрос, след като моите вярвания са толкова по-различни от тези на моите сънародници. Може би това се дължи на неуспешния им опит да въздигнат и почитат цар като нас. Защото, когато здравата ръка на духовенството държи камшика на управлението, двойната му мощ е достатъчно голяма, за да навлече беда на един народ. По-дълбоко от това не мога да надникна в тъмното езеро на стигийската греховност. Когато напълно осъзнах размерите на злото, аз отрекох богохулството им и избягах в една по-чиста страна, за да спася душата си. От опит знам, че техният стремеж към злото е толкова силен и неизменчив, колкото нашият към доброто. Тяхното познание и умения са толкова напреднали, колкото и нашите, но те изследват и неща, с които един възвишен народ като шемитите не може да си позволи да се занимава. На всички са известни тяхното голямо богатство и военна мощ, но ми се струва, че господарите на Шем не се боят от тях. — Той погледна мрачно пратениците от Ерук. — Днес между двете империи цари мир, който мнозина смятат за нещо добро. — Физиономията му показваше, че той има друго мнение по въпроса. — В днешните мирни времена познанията ни непрекъснато се увеличават. Нямаме равни сред Хиборийските царства в металообработването и строителството. Медицината процъфтява както никога досега. Служителите на Елаел са разработили нови методи за балсамиране на мъртвите благородници и техните любими слуги, за да продължи душата живота си в Отвъдното. Благодарение на съвременната наука всеки високопоставен човек в тази зала може да отиде във вечността с богатствата, животните и слугите си, с надеждата, че ще получи по-висока длъжност в светлите владения на Елаел и че ще му служи с радост.