Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Но помислете, братя мои, когато заемем мястото си сред нашите дълбоко уважавани предци, ще можем ли да запазим положението си и привилегиите на благородници? Трябва да сме добре подготвени, приятели мои, и решени да управляваме в Отвъдното така, както и тук.

Сега е времето да се раздвижим и да премислим старото. В днешното време на успехи всеки възрастен търговец си изгражда каменна арка и полага в нея своята зестра за смъртта. Дори последният просяк може да събере парите за една евтина мумия и да завие няколко къса храна с жалката надежда да постигне Отвъдното. Всеки гледа към Вечността. Какво повече трябва да направим? Възможностите ни да градим и управляваме са по-големи от всякога. Можем да построим крепости, които да удържат всяка войска, и гробници, които да оцелеят през хилядолетията. Трябва да използваме тези възможности, шемити, за да си осигурим място в Отвъдното, защото Елаел обича силните. Не забравяйте, че в сравнение с Вечността този свят е като капка вода във водите на могъщата река Стикс! Единствената ни цел в този живот е да се подготвим за следващия. Ако можем с разумни средства да осигурим и дори да подобрим положението си там, тогава би било гибелна грешка да не го сторим…

— Чакай, проповеднико! Само една дума, с твое позволение.

Макар че Хорасп говореше почти без паузи, един глас близо до Конан успя да го прекъсне.

— Да не искаш да кажеш, че тъпите земни проблеми ще продължат и в Отвъдното? — Беше пратеникът от Ерук, с който Конан бе разговарял. Той бе преодолял съмненията си относно виното и бе изпил още няколко чаши и сега грубият му дързък глас се извиси невъздържано. — Къде в свещените скрижали го пише? Аз мисля, че Отвъдният свят е място на мир и разбирателство между хората под милостта на Елаел.

— Уважаеми пратенико, нека ти отговоря… — започна Хорасп.

— Не, проповеднико! Не съм свършил! — Дрезгавият глас на госта бе достатъчно силен. Той отърси от раменете си ръцете на негов сънародник, който се опита да го спре. — Ако намерението ти е да накараш царство Ерук да изхаби богатството си за измислени гробници и да го даде на твоите приятелчета свещеници, губиш си времето! Имаме по-належащи нужди…

Докато мъжът говореше, Хорасп се приближи към масата и застана близо до Конан. После бързо се наведе над мраморния плот и уж успокояващо постави ръка на рамото на говорещия. Ерукчанинът ядосано трепна, но после си седна вдървено на мястото. Хорасп заговори ожесточено, право в лицето му.

— Братко, разбирам твоите съмнения. Но те умолявам да замълчиш. Скоро всичко ще ти бъде обяснено. — Той махна с жезъла си към публиката. — Мога да ви дам едно доказателство, защото неслучайно ме наричат Пророк.

Докато говореше, продължи да стиска емисаря, който изведнъж странно се укроти. Конан усети нещо нередно в мълчанието на съседа си и се опита да му се притече на помощ, но двете прислужнички държаха здраво ръцете му и се притискаха към него, сякаш се страхуваха, втренчени в Хорасп. Докато се освободи от тях, съветникът вече бе пуснал пратеника.

От войнствеността на ерукчанина нямаше и следа. Вцепенен и кротък, той гледаше Хорасп. На мястото, където го бе държала ръката на пророка, под яката на пътническото наметало, където се срещаха шията и загорялото рамо, Конан мярна синкавобял отпечатък от изключително силно стискане. Спътниците му и червенокосата куртизанка поставиха ръце на раменете му и той закима в отговор на забележките им.

Междувременно Хорасп се обърна към останалите:

— За да разберете по-добре моите пророчества, помощникът ми Нефрен и неговата прислужница ще запалят тамян в залата.

По даден знак двама души излязоха в средата на галерията — високият слаб въоръжен адютант и млада робиня, всеки с димящо кандило в ръка. Те се обръщаха наляво и надясно между масите и махаха с папирусови ветрила, за да отпратят кълбата пушек към наблюдателите. Конан забеляза, че трето кандило бе поставено зад него върху трибуната.

Когато зловещият Нефрен мина покрай него, Конан още повече се отврати от набръчканото му безизразно лице и замаха с ръце, за да отпъди виещия се дим. Но миризмата, щиплива и остра, нахлу от всички страни и проникна в ноздрите на кимериеца. Тя веднага го замая и сякаш оцвети по-ярко задимената зала.

Щом обиколката на кандилата приключи, Хорасп отиде до една широка гола стена в дъното на галерията и вдигна високо жезъла си. В него явно имаше някакво пособие за писане, защото пророкът задраска с жезъла по стената. Вълнообразните слети шемитски букви изпъкнаха яркочервени върху камъка.