Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Ебнезъб, царят на Абдарах, не правеше изключение. Той седеше на позлатен стол върху подиума и показваше на компанията бледите си телеса. Конан позна лицето му от монетите и от абаносовата табла на стената над помещението за затворниците, макар че на изображението лицето на царя не бе така пълно и отпуснато. Конан разгледа барелефа, който показваше изправения мускулест Ебнезъб пред разрушена стена. Царят размахваше оръжието си над прободените или обезглавени трупове на враговете си. Конан не беше чувал за скорошни бойни успехи на Абдарах, освен те да са били в далечното минато, ако изобщо изображението отговаряше на истината.

Сега Ебнезъб седеше на трона си и скучаеше. Само от време на време даваше заповеди на един млад слуга, който бе коленичил до диванчето и драскаше на една восъчна дъска. Конан не откри доказателства за предполагаемата болест на царя, освен това че беше отпуснат и подпухнал. До него бе царица Нитокар. Тя привлече вниманието на Конан с острите си черти и силния грим на очите си. Макар и да не беше млада, тя бе една от най-разголените жени в залата. Голотата й бе поприкрита от богато украсените й гърди, по които се спускаха накити чак до пъпа.

Царицата седеше неотстъпно до Негово Царско Височество Ебнезъб и обслужваше мързела му, като викаше слугите и тъпчеше вкусотии директно в устата му. По-малко внимание обръщаше на двама по-млади членове на царското семейство — закръглено, тъмнокожо, намусено момче, проснато до нея на дивана, и едно по-голямо момиче, седнало настрани — сигурно принцеса или съпруга на принца. Девойката беше стройна и красива, едва навлязла във възрастта за омъжване. Бе облечена с пъстра рокля до коленете, а на главата си носеше накит с пера. Тя избягваше да гледа царя и царицата, отегчена и раздразнена от глезотиите им.

От другата страна на Ебнезъб на висок стол седеше една фигура, по-дарствена и респектираща от самия Ебнезъб. Тя бе облечена от врата до глезените с бяла роба, обшита със злато, и бе обута с позлатени чехли. Конан разпозна в нея Хорасп, пророка, за когото му бе разказвал Исайаб. Беше го видял предишния ден да седи на пазара и да наблюдава какви ценности се купуват за гробниците в качеството си на царски съветник. Макар да беше дундест, под златната си дреха Хорасп имаше вид на енергичен човек. В едната си ръка държеше златен жезъл, който от време на време поставяше в скута си. Бледото му пухкаво лице имаше злобно изражение, а оплешивяващата му глава с къси черни къдрици на тила непрекъснато се въртеше, оглеждаше сбирщината и се навеждаше, за да сподели накратко наблюденията си с царя и царицата. От време на време разговаряше и със седящия отзад висок слаб мъж с грубо лице, който послушно се навеждаше към него, без да се усмихва или да отговаря. Мъжът единствен от хората на подиума беше въоръжен с къса, страховито закривена сабя, затъкната в колана на семплия му военен костюм. Конан реши, че е охрана — спомни си, че бе видял това изпито безизразно лице да наднича зад пророка измежду сергиите на пазара. Сега то отново студено оглеждаше тълпата.

Хорасп прошепна нещо на Ебнезъб и царят кимна в знак на съгласие. С усилие Негово Царско Височество се подпря на лакът, вдигна другата си пълна ръка и заговори. Отначало гласът му едва се чуваше сред глъчката, но Конан улови няколко думи:

— Това тържество… моите поданици… думите на моя уважаем съветник Хорасп. — После царят се тръшна обратно на канапето.

В тишината на залата се изправи Хорасп. Лицето му излъчваше угодническа добронамереност, бялата дреха му придаваше вид на самата невинност.

— О, царице моя, сияйна Нитокар. Най-царствена принцесо Африт! Принц Еблис, първородни сине и наследник на царството! — Хорасп говореше на образован шемитски, като правеше почтителни паузи. — Благородници и придворни, верни поданици на Абдарах — града и държавата, чуйте ме! — Той огледа лъчезарно присъстващите и разпери ръце. — Негово Царско Височество Ебнезъб, цар на Абдарах, ви приветства с добре дошли на приема в чест на нашите скъпи гости — благородните пратеници на град Ерук! — С дружески жест Хорасп показа групата на облечените чужденци, настанени между разголените танцьорки близо до царя. — Да ги поздравим, сънародници от Абдарах!

В залата се разнесоха викове и тракане на чаши. Проповедникът вдигна ръка и шумът секна.

— Негово Царско Височество великодушно разреши на своя скромен слуга Хорасп, изгнаник и някогашен жрец в Стигия, да ръководи празненството. Приеми вечната ми благодарност, о, Неотразими! — Той се поклони дълбоко на царя и отново се обърна към публиката. — След малко започват нашите традиционни развлечения. После ще ви бъде сервирана вечеря, която, надявам се, ще ви хареса. А след това… — Хорасп направи пауза, лицето му изгуби част от доволното си изражение. — За назидание на нашите уважаеми гости от Ерук ще им разкажа за опасността, която ни заплашва. Някои са ме чували да говоря за това преди, но се боя, че други все още не подозират за заплахата, която се е надвесила над живота ни, над собствеността ни, над нашите души. Затова ще ви кажа предсказанията си още веднъж.