Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Явно ти не вярваш в това, щом от толкова години работиш нощем.

Шемитът сви рамене и като че потрепери.

— Човек не трябва да пренебрегва тези неща току-така. Нощта крие много опасности, особено покрай гробници.

Конан изсумтя и продължи мълчаливо. Стената остана зад тях, тръстиките оредяха. Отсгар тръгна приведен покрай брега и махна на другите да сторят същото. Изчезна в сянката на един дървен мост, който се извисяваше при канала. Наблизо се разнесе силен смях. Конан дръпна Исайаб под моста и над главите им отекнаха стъпки. Бяха пазачите, които не се притесняваха да вдигат шум. Спряха по средата на моста да разменят няколко думи и продължиха.

— Охраната — изсъска Исайаб в ухото на Конан.

Изчакаха неподвижно, докато шумът заглъхна, и Отсгар зашепна:

— По-нататък каналът е запушен. Най-лесният път оттук е през строежа.

Оттатък моста в мръсната вода имаше малка тръстикова лодка. На кърмата й гореше мангал и пращаше към небето кълба дим. Щеше да е препалено рисковано да се опитват да я заобиколят. Изкатериха се по калния бряг и прескочиха дигата. Прекосиха ниската тръстика и стигнаха до подножието на гробницата.

Каменната постройка обаче бе само една от стотиците, които Конан видя, когато стъпи върху инкрустирана урна и подаде глава над стената. Улици от изваяни гробници се простираха нагоре по хълма и образуваха огромен некропол — зловеща гледка, огласяна от писъка на прилепите. Някои от постройките бяха оформени от цял къс варовик, други се издигаха като кули и плетеници от камъни. Много от гробниците имаха решетки и прозорци, досущ като къщи, други представляваха каменни портали, които водеха към могили, най-вероятно дълбоки катакомби. Не можеше да се разбере колко е голям този мъртъв град, защото някои от пътищата се връщаха в подножието на хълма, а други се губеха в дерето.

— И това ми било бедно гробище! — Конан поклати удивено глава. — Тук трябва да има неколкостотин богати гробници.

— Да, но мястото се охранява добре — прошепна Отсгар. — Наведи се да не те видят! — Той дръпна ръката на Конан. — Наистина един голям улов си заслужава. Но би било добре да се връщаме тук няколко пъти за дребни кражби. Елате!

Отсгар ги поведи между притихналите гробници. Лунните отблясъци върху камъните правеха натрапниците незабележими в света на сенките. Въпреки това водачът им се движеше бавно и предпазливо, като се озърташе поне по четири пъти на всеки ъгъл. Конан също застана нащрек. На няколко пъти му се стори, че вижда бързо, безшумно раздвижване в осветените райони на гробницата.

Най-после каналът свърши и те се озоваха срещу голяма безформена купчина камъни по средата на равно място. Тя се издигаше като крепост, беше заобиколена от дървено скеле, за да могат да се катерят по тях хората, и от насипи, за да се придвижват лесно по-големите камъни. По средата се издигаше почти отвесна светла стена с назъбен, недовършен покрив. Конан разбра, без да пита, че това е гробницата на Ебнезъб.

Отсгар ги погледна.

— Исайаб, пази. Оттук се вижда добре. Вие двамата изчакайте да вляза и тогава идвайте.

Конан заговори рязко:

— Искам Исайаб да дойде с нас. Ако ще оставяме някой, нека да е младежът.

Отсгар го погледна студено.

— Ако Исайаб види стражи, ще изписка като сова, за да ни предупреди да се скрием. Азрафел, можеш ли добре да пищиш като сова?

Младежът поклати несигурно глава.

— Видя ли? Ще остане Исайаб. Сега ме гледайте!

Без да чака други протести, Отсгар се огледа и излезе от прикритието. Едрата му сянка отскочи първо наляво, после надясно и се сля с тъмнината. След него тръгна Азрафел.

Конан се поколеба, когато дойде неговият ред. Знаеше, че ако иска да използва хората и възможностите на Отсгар, трябва да го признае за водач. Всичко или нищо. Кимна на Исайаб и тръгна. Като избягваше осветените места, той мина покрай редици от трапецовидни камъни, наредени на двора на равни разстояния. Някои бяха по-високи от Конан и много по-широки отколкото високи. Някои от тях, наскоро извадени, бяха покрити с пръст, други бяха добре полирани, почти до блясък. Край тях имаше купчини дребни камъчета, които Конан внимателно заобиколи. Готовите камъни бяха поставени върху цилиндрични трупи. Щом придвижат камъка, работниците слагат отпред нови трупи и махат задните. Някои от камъните имаха дълги хомоти от кожа и въжета, между дървените пръти имаше място за четиридесет души да теглят. На сутринта работниците щяха да ги издърпат по насипите и да ги поставят върху постройката. Конан беше чувал за непосилния труд и смъртната опасност при тегленето на такива камъни по тесните насипи.