Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Отсгар изрева с разширени от гняв очи:

— Какво предложение, кимериецо? Да не искаш да се накичиш с дантели и висулки и да танцуваш със Зафрити?

— Стига сме се били заради тази стигийка — нетърпеливо поклати глава Конан и унило докосна разцепената си устна. — Макар че ако я харесваш, доста често ще трябва да се биеш заради нея. Хайде да спрем дотук. Какво ще кажеш?

Отсгар продължи да го гледа на кръв. Но след малко върху намусената му физиономия блесна златният му зъб и ванирецът се засмя дрезгаво.

— Добре! Пак сме приятели!

Той рязко пристъпи към кимериеца, за да го тупне по рамото.

Конан се пребори с неволното желание да го удари и предпазливо стисна ръката му.

— Ох! — Отсгар разтърка синините си и весело опипа разклатения си зъб. — Май ми трябва още един златен. — Той погледна Конан и пак се засмя. — Е, какво е предложението ти?

Конан огледа коридора, затворената врата на Зафрити и слугите, които бяха изскочили, щом чуха разправията.

— Това е само между теб и мен. А може и Исайаб. И Азрафел, ако го открием.

— Добре тогава. — Отсгар щракна с пръсти към слугите си. — Доведете в стаята ми Исайаб и Азрафел!

Слугите бързо изчезнаха. Ванирецът махна с ръка на Конан да го последва.

Стаята на Отсгар беше семпла, но уютна, с покъщнина от тъмно дърво и бронз. Пред широкото легло, покрито с копринени чаршафи, имаше тоалетка, отрупана най-вече с вещи на Зафрити. Капандурата на тавана пропускаше в стаята нощния бриз. Отсгар наля палмово вино от една гледжосана стомна и подаде чашата на Конан, който се настани на един малък стол от бронз.

Исайаб пристигна, стиснал в ръце, както обикновено, чашата си, замаян от виното, но заинтригуван. Скоро пристигна и Азрафел и седна, без да продума. Конан започна:

— Това, което ще ви предложа, е добро за всеки истински разбойник — то е един лесен начин да се сдобиете с много пари, без да има изиграни. Но вие тримата, тъй като живеете тук и следвате обичаите на народа си, не сте го забелязали. Обикаляте из суровата пустиня и ограбвате гробници, когато много по-голямо богатство чака под носа ви.

— Искаш да кажеш да обираме гробниците на абдарахските царе и жреци ли? — прекъсна го Исайаб. Той се обърна, за да се увери, че вратата е затворена, и продължи: — Хич не си го и помисляй! Казах ти, че ги пазят не само хора, но и магии…

— Не, Исайаб. Моят план е по-смел — отвърна му Конан кротко и убедено. — По-лесно ще ограбим гробницата на тукашния цар Ебнезъб.

Шемитът облещи очи.

— Но тя още не е построена, а и царят е жив!

— Жив е, но не за дълго, ако е вярно това, което чух от теб и на улицата. Какво мислиш за здравето на Ебнезъб?

Исайаб се втренчи в Конан за миг, после въздъхна и разпери ръце.

— Знам само какво си мърморят придворните, когато минават оттук. Царица Нитокар постепенно го убива с отрова, както направи с предишната жена на Ебнезъб. Но той е толкова обсебен от нея, че нищо не подозира.

— И няма да разбере как ще умре — включи се Азрафел. — Тоя алчен пуяк си го заслужава.

— Полудяхте ли! — гневно наруши тишината Отсгар и стана от стола си. — Забравете идиотските си фантазии. С моето положение е твърде рисковано дори и да обсъждам такива дяволски неща. Моята собственост е в Абдарах и аз трябва да я опазя. А дори и да успеем да направим това, за което казваш, ще се вдигне страшен шум.

— Няма, ако никой не разбере — намеси се Конан. — Ако не разбиваме гробницата, а изнесем съкровището по таен тунел, изкопан за целта, никой няма дори да открие липсата на съкровищата.

Думите му затвориха устата на Отсгар. Той сбърчи вежди и седна обратно на стола си. Исайаб обмисляше предложението и ту се мръщеше, ту се усмихваше.

— Искаш да кажеш да направим тунел, докато още строят гробницата и после лесно да я оберем. Рискована работа. Има малка вероятност да са се сетили за това и да са предупредили стражите. Мястото се охранява и сега. — Жилавият шемит се плесна ентусиазирано по коляното. — Ама е вярно, че е много по-лесно да се вмъкнем сега, отколкото когато я построят!

— Аз съм съгласен! — изправи се Азрафел. — Трябва да си върнем богатството, което дъртият Ебнезъб отмъкна от честни хора като баща ми.

Конан кимна.

— Най-добрата част от плана е, че по този начин ще избегнем всички капани и заклинания. Тъй като това няма да е обичайното плячкосване, няма опасност да се сблъскаме с магии и духове.

Исайаб вдигна чашата си и тържествено обясни на Азрафел:

— Конан е за чистата работа. Не обича да ограбва трупове, освен ако сам не ги е убил.