Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Но изведнъж танцът й смени посоката си. Тя прекоси откритото помещение, мина покрай фонтана и стигна до тяхната маса. Исайаб се стресна, когато танцьорката го прескочи и босите й крака пъргаво разместиха чаши, питки и резени пъпеш по тъмната мраморна маса. После тя застина, напрегната като антилопа, замряла насред своя бяг към гората.

За миг зашеметяващият танц спря, ритъмът на кастанетите й се размина с мелодията, но музикантите скоро разбраха и забавиха темпото. Зафрити се закърши безсрамно пред очите на Конан. От време на време хвърляше през рамо предизвикателни усмивки към Исайаб или спокойно оглеждаше свирачите и насъбралата се публика. Но движенията й бяха предназначени за кимериеца, който гледаше занемял.

Зафрити старателно усукваше златистата си талия и разкриваше всяка прелест на тялото си пред очите на гостите, като бавно и изразително плъзгаше по него отрупаните си с накити ръце. По тялото й, от китките до глезените, преминаваше вълнообразна тръпка, пайетите проблясваха и камбанките звънтяха. Тя се извиваше изкусно, като разкриваше на светлината на лампите нови и нови тайни на пищната си, блестяща от пот плът. Бавно, в такт с пулсиращия ритъм, тя коленичи на масата, плъзна яркочервените си нокти по мраморната повърхност и извърна тялото си към Конан в поза на подчинение и покана.

При тази гледка мъжете наоколо въздъхнаха и зашушукаха. Някои съчувстваха на варварина, седнал толкова близо до тази пламенна жена — достатъчно близо, за да се изпоти, дори да се опари на огъня на знойното й тяло.

Конан усети, че е крайно време да направи нещо. Посегна към торбичката с парите си и хвана първата монета, която напипа — тежко ромбоидно късче абдарахско злато. Зафрити вече плавно се изправяше с изпънати пръсти. Щом Конан се пресегна да пусне монетата в пазвата й, красавицата побягна леко с изящните си прашни крачета.

Тя затанцува на централната алея, а около нея се струпа тълпа от възторжени гости, които посягаха с монети или само с лакоми пръсти към нея. Но Зафрити се въртеше достатъчно бързо, за да ги държи на разстояние. Хвърли един воал, за да пускат подаръците си върху него.

Отсгар се изправи пред нея, като одобрително удряше по кожената ножница на кръста си. Скрита зад едрото му тяло, девойката събра печалбата си и изчезна зад завесата.

След миг глъчката стихна. Търговците се върнаха по местата си и си поръчаха още храна и напитки, а между тях се пръснаха млади момичета, за да задоволят желанията, които Зафрити бе събудила с танца си. За изненада на Исайаб Конан намусено пренебрегна ухажването на неколцина разголени девойки.

Варваринът бе прибрал златната монета обратно в торбичката си и седеше мрачен и мълчалив. Исайаб прецени, че е по-добре да не споменава нищо за Зафрити, и се опита да възобнови предишния разговор, който бе така изкусително прекъснат. Но с разгара на празненството Конан ставаше все по-неспокоен. Той гаврътна виното си и стана с думите, че иска да се поразходи сам.

Кимериецът мина през оживената кухня и се упъти към стаята, която споделяше с разбойниците на Отсгар. Когато вървеше по един от коридорите, чу как зад него изскърца врата. Върна се и застана пред една полуоткрехната врата от дебели боядисани греди. През пролуката се носеше познато ухание. Конан надникна в стаята — там бе Зафрити, облечена още с роклята от танца, но без звънчетата. Тя стоеше пред голямо огледало и сваляше накитите си. Навсякъде бяха пръснати лъскавите й костюми.

— Какво, Конан? Не ме ли гледа достатъчно, докато танцувах? — Зафрити не го погледна, а се наведе, за да свали една упорита обица. — Едва ли бих могла да ти покажа повече. Но все пак влез, затворѝ вратата! Кажи ми, хареса ли ти танцът ми?

След кратко колебание варваринът влезе и затвори вратата след себе си.

— Хареса ми колкото и всички други танци, които съм гледал — призна си той. — Докато скитах между Китай и Зингара, видях доста подобни изпълнения.

Зафрити го стрелна с поглед и намусено сведе очи към монетите, струпани между бурканчетата с различни мазила.

— Това го обясни на другите гости. Парите се откъсват от сърцето им по-трудно от въздишките и грухтенето. — Тя изсипа монетите в едно чекмедже.

Конан я изгледа изпитателно.

— Сигурна ли си, че искаш да знам къде държиш парите си? Мошениците, с които си се събрала, не обират само трупове.

— Днешната печалба не е голяма, а и поне за толкова ти имам доверие — сви рамене Зафрити.