Леонард Карпентър - Конан Разбойника

Отсгар премести погледа си от прекрасната гледка към още по-прекрасната си любима.

— Зафрити, мисля, че излишно притесняваш Конан. Той едва ли ще иска да идва с нас чак до шемитската равнина, нали, кимериецо? — Той погледна многозначително варварина.

— Нямам нищо против да разгледам по-добре тази част от Шем. — Конан обърна очи към Зафрити. — Има красиви гледки.

Отсгар се намръщи, а Исайаб силно се изхили.

— Кажи ми, кимериецо, как се озова сам в пустинята?

— Пътувах към Офир — сви рамене Конан. — Имах работа с кралицата на тази страна. Но нищо не излезе.

— Виждаш ли, Отсгар, той може да остане с нас в странноприемницата — грейна Зафрити и се метна върху седлото на пъстрата си кобила. — Та той се справи добре в гробницата. Не по-зле от нас. — Тя погледна хрисимо господаря си. — Може би ще дойде с нас на следващия поход?

— Няма да откажа. — Конан се обърна към Отсгар: — Трябва да понапълня джоба си, преди да продължа по-нататък. — Той подкара коня си към пътеката. — Макар че изобщо не ми се ще да ограбвам гробници и да събуждам стари проклятия.

— Добре казано, Конан! — подвикна Исайаб. — И аз стигнах до твоя извод. Занапред ще бъдем честни крадци. — Шемитът разклати мяха и го вдигна към устните си. — Ожаднях! Изтрезнях от приказки!

Отсгар не каза нищо и пътниците продължиха надолу.

Пътят се виеше през гората, която постепенно започна да оредява и се замени от градини с нарове и фурми, а после от равни поля. От крайпътния извор започваха напоителни канали, от които селяните черпеха вода с дълги поклащащи се съоръжения, подпрени върху поставки от кирпич. Конан почувства върху плещите си тежестта на задушния ден и видя стръкчетата ечемик, които надничаха от плодородната почва.

— Долните ниви още не са засети, защото Стикс едва сега започва да приижда — обясни му Исайаб. — Градът ще е пълен с фермери, напуснали земите си. Наводнението ще е опасно тази година, защото в бързината да завърши гробницата, Ебнезъб остави каналите да се затлачат. Но пък много бездомни селяни работят на строежа. По това време на годината се строи най-бързо.

Думите на Исайаб заливаха Конан като водите на вечната Стикс. Зафрити не се чуваше, защото Отсгар я повика при себе си, щом пътят се разшири. Тя веднага започна да го закача, както си личеше от резкия му тон и жестове и от нейния смях.

Нивята свършиха. От двете им страни се появиха блата. На места дигите бяха засипани или отмити. Тук-там върху колове стърчаха празните червени къщи на фермерите, някои вече залети с вода. Стикс бе придошла от дъждовете в далечните джунгли и от топящите се снегове по южните планини и бе помела равнината с опустошителна сила. Скоро белият път се превърна в мочурлива пътека. На два пъти ездачите трябваше да слизат, за да прекосят широките канали с тръстикови лодки, карани от местните жители, а конете им плуваха зад тях.

Нащърбените бойници и кубета на Абдарах изплуваха от маранята. Роговете на свещениците се чуваха от минаретата и пушекът от огнищата и жертвениците обагряше слънцето в пурпурночервено. Движението по каналите и пътищата стана оживено, макар денят вече да преваляше. Виждаха се биволски коли, натоварени с плодове и кожи, украсени със сребро колесници, теглени от породисти коне, лодки, които влачеха снопове тръстика и огромни камъни за строеж. Скоро групата навлезе в покрайнините на града. Край пътя се гушеха колиби от кал и клони или обикновени палатки от окъсани одеяла, опънати по брега на канала. Голи мърляви дечица се разбягваха, пищейки, изпод копитата на конете. Родителите им газеха из плитчините за змиорки или раци, точно под носа на крокодилите, които дремеха или се тътреха лениво по брега. При вида на влечугите стомахът на Конан се сви, в главата му нахлуха кошмарни спомени за скорошната битка под земята.

Ездачите стигнаха до главната порта на града — масивна и сводеста, покрита с оцветени плочи и красиво осветена от факли. Отсгар ги поведе покрай нея. Зърнаха примамливите стоки, които се продаваха на входа, и пъстрата тълпа, сбрана там.

След известно време стигнаха до друг кръстопът.

— Тия пътища водят на север, към Ерук и хиборийските земи, и на запад, към Азгалун и морето. Минават през най-големите градове на Шем, които са също като скъпоценни камъни върху златен нагръдник. Тук е търговското средище на света.

В далечния край на кръстопътя имаше дълга ниска сграда от кирпич — полукъща — полукрепост. Вратата към двора бе отворена и отвътре блещукаше светлината на огъня, чуваха се дрезгави гласове. С приближаването си Отсгар се провикна: