Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Ставайте, слуги! Вашият господар се върна!

Музика и ухания изпълваха въздуха в странноприемницата. Звънът на струни и цимбали, силните аромати на печено овнешко и на уханни питиета опияняващо се смесваха. Жужаха гласове, които шепнеха на различни езици, чуваше се нежен женски смях, замайваше разнообразието от парфюми, тамян и треви, които димяха натъпкани в лулите или стояха в гърнета с вода в тъмните ъгли на къщата.

Централното помещение, макар и голямо, бе разделено от ниски сводове, подпрени върху изящни каменни колони. Между тях, на различни нива, лежаха гостите на странноприемницата, облегнати на възглавници, пред ниски маси, натежали от храна и напитки. Пъстри мозайки красяха тавана на сепаретата, с изключение на най-голямото от тях, чийто покров бе топлата звездна нощ на Шем. От сводовете висяха цъфнали лози, които се полюшваха на нощния бриз, а в средата шуртеше мраморен фонтан.

— Не очаквах, че вашият главатар е толкова богат — сподели Конан с Исайаб, докато си пийваха жълто палмово вино. Той седеше по турски в едно осветено сепаре, добре отпочинал от пътуването предния ден. Носеше копринени панталони и елече, а буйната му коса бе привързана с раирана кърпа. — Ванирецът устрои царска гощавка.

— Тук се отнасят с него като с благородник. — Шемитът посочи с глава към светлобрадия Отсгар, който, пременен, посрещаше на входа гости с тюрбани. — В тази странноприемница няма да срещнеш мръсни и шумни пътници от източните кервани. Той предпочита да подслони богати търговци с ценни стоки и привилегировани придворни. Те често идват насам, когато портите на града са вече затворени. — Исайаб намигна. — А и често им се ще да продадат нещо, без да плащат данък.

— Отсгар нали си е скромен. — Конан изпразни чашата си и посегна към каната на масата. — Знае как да се престори на беден, когато се пазари за крадените неща, а после ги продава като скъпи вещи.

— Да, хитър е той. — Исайаб се загледа в последните глътки на дъното на чашата си. — Абдарах е като дълбоко езеро след отлива на реката — гладко и лъскаво на повърхността, мътно и тъмно отдолу. Трябва да си особена риба, за да можеш да плуваш на различна дълбочина. Като Отсгар. — Исайаб погледна Конан. — Понякога това умение се удава лесно на чужденците.

— Градът ви наистина е много интересно място. — Конан се наведе и зашепна поверително: — Днес се разхождах из централния пазар и видях глигани от чисто злато, големи колкото човешки крак, бурета със скъпоценни камъни и сандъци с нефрит, които трудно бих могъл да вдигна. Големи богатства! И навсякъде се говори за разкоша на новата гробница.

— Да. Царят плаща високи цени за богатствата на източния свят, затова и Отсгар е толкова алчен за накити. Чух, че саркофагът ще е от алабастър и злато. Всичките скъпоценности на Ебнезъб ще бъдат погребани с него, а покривът на гробницата ще е осеян с блестящи камъни. — Исайаб посочи към небето над фонтана.

— Да. — Конан замислено потърка брадичката си. — И всичко това за сметка на бедняците. Срамота е такова богатство да се зарови заедно с царя, когато поданиците му се скитат гладни и бездомни по улиците.

Исайаб го погледна изненадан.

— Ушите ли ме лъжат, Конан? Да не ти е повлияло непрестанното мрънкане на Азрафел против благородниците?

Конан се усмихна и прокара ръка по ъгловатата си челюст.

— Не съвсем. Но като се мотаех из града вчера, ми хрумна нещо. Какво ще стане, ако…

Той млъкна и се обърна към края на стаята. Защото лютните и цимбалите засвириха по-силно, а към тях се прибави и тънката, кръшна мелодия на флейта. Всички погледи се насочиха към далечния край на помещението, където от една покрита със завеса врата се появи Зафрити и започна представлението си.

Тя затанцува любовния танц на зуагирките. Но по нея ги нямаше шаловете и воалите, с които бяха длъжни да се увиват жените от племето. Оскъдното й облекло и гривните, с които бе окичено стройното й тяло, трептяха при всяко нейно движение и сякаш се присмиваха на всякаква скромност. Отмерваше бързия ритъм със специални камбанки, а от гъвкавите й движения звънчетата на кръста й непрекъснато пееха.

Танцувайки, Зафрити обикаляше сепаретата. Следваха я музикантите и момчета, които осветяваха пътя й. Тя пъргаво се плъзгаше между възглавниците и забавляваше всяка компания с някакъв шеговит номер. Отсгар вървеше след нея, пляскаше в ритъм и кимаше самодоволно на гостите си. Той се усмихна одобрително, когато Зафрити се усука около дебелите търговци и ги остави да пъхат сребърни монети в пазвата й. Конан забеляза, че тя обръща по-голямо внимание на тях, отколкото на по-слабите, жилави пътници и че пренебрегва тази част от странноприемницата, където седяха той и Исайаб.