Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Толкова ли почитате предишните си господари? — попита Конан.

— Не. Но духовенството има власт и зорко пази гробовете. Сега, подстрекавани от Хорасп, стражите режат ушите и носовете на нарушителите и ги набождат на кол.

— Кой е този Хорасп, който ви създава толкова проблеми?

— Странстващ пророк, който има последователи във всички царства на Шем. Той проповядва величието на задгробния живот, разпространява последните открития при строежа на гробници и при балсамирането. През последните години щедро го подкрепя цар Ебнезъб, господарят на моя град — Абдарах. Той убеди царя да започне строежа на най-голямата гробница в Шем. Сега Ебнезъб бърза да я завърши, тъй като здравето му се е влошило. Затова е дал на Хорасп още по-голяма свобода в управлението на града.

— Гробници и паметници! — измърмори Конан. — Глупости! Никога не съм разбирал защо хората издигат в култ разкоша. В моята страна е достатъчен един забит меч, украсен с черепите на враговете…

— Тези гигантски гробници са напълно излишни в Шем! — намеси се Азрафел, който яздеше наблизо, все още нацупен след сблъсъка с Отсгар. — Те са построени с кръвта и потта на хората и отнемат земята на много собственици. — Младият шемит възмутено тръсна глава и обицата му проблесна. — Точно безумието на Ебнезъб ме лиши от наследство и ме накара да стана крадец.

— Аз не бързам да отричам гробниците — сви рамене Исайаб. — Строежът осигурява работа на много хора, а и се харчат пари, които иначе ще останат в хазната на царя. Тези пари могат да отидат в много джобове, включително и в нашите. — Шемитът хитро се ухили и смигна на Азрафел. — Но иначе съм съгласен, че няма смисъл от гробниците. Да слагат при умрелите купища богатства и оръжие, дори да погребват живи жените и слугите им!

— Шемитът се замисли и заусуква брадата си. — Това е стигийско влияние, дошло от Хорасп. Стигия е голяма и силна земя, макар и не много обичана. Тя е обширна и… Вижте там — ето за това ви говорех!

Конан проследи ръката на Исайаб. Пътят се виеше надолу между дърветата и извеждаше на голото скалисто било на един хълм, от което се откриваше просторната гледка на долината на река Стикс. Блатистата равнина се ширеше жълтеникавозелена на запад, където синкавата мараня преливаше в пухкави облаци. Отляво, забулена в омара, лежеше мътнозелена, подобна на океан, река Стикс. Отвъд нея, над мъглата, стърчаха няколко върха на пирамиди с различни размери. Това бяха гробниците на Стигия — древни символи на една още по-древна страна, която започваше от далечния бряг на реката и стигаше на юг, чак до омагьосаните джунгли на Черните земи.

— Както виждаш, стигийската империя е по-велика от нашата — въздъхна Исайаб. — И все пак предпочитам нашата просветена земя. Нашата цел — град Абдарах, е натам.

Той посочи надясно, към възвишенията, които очертаваха края на зелената равнина. Там се гушеше град с бели куполи, заобиколен от здрава крепостна стена. Самият град бе изненадващо гъсто застроен. Но извън стените, по бреговете на каналите, бяха разпръснати безредно неукрепени предградия. От другата страна, сред хълмовете, се простираха още пътища и самотни сгради.

— Зад града са основите на гробницата — обясни Исайаб. — Повечето жилища от тази страна бяха съборени заради нея. — Шемитът им показа един изкоп, полускрит зад кулите на града.

— Величествено е, нали, Конан? — засия Зафрити, която бе слязла от коня, за да се полюбува на гледката по-добре. — По-красиво е от родните ми места. А и страната не си пати толкова от тежката ръка на свещениците с тяхната набожност и фалшива скромност. — Тя сви изразително гъвкавите си рамене. — В Стигия танцуването на обществени места е забранено, мога да съм само в харема на господаря. В Шем се диша свободно. Твоята страна е щастлива, Исайаб.

— Мъртвият ми баща не мислеше така — възпротиви се Азрафел, който бавно се спускаше по пътеката. — Удавиха го в един от напоителните канали, защото се опълчи срещу данъците, събирани насила от Ебнезъб. — Младежът седеше спокойно на седлото, макар в гласа му да се усещаше жилото на яростта. — Днес в Абдарах са щастливи само богатите и хитрите — заби той поглед в Отсгар.

— Мисля, че градът е чудесен! — прекъсна го Зафрити. — В родината ми няма публика за моето изкуство. А тук благодарение на Отсгар ме знаят навсякъде. Трябва да ме гледаш утре как танцувам, Конан! Глезенът ми вече оздравя!

Девойката го стрелна с поглед и направи лека танцова стъпка, която завърши с полюшване на бедра. Това накара мъжете да замълчат.