Леонард Карпентър - Конан Разбойника

— Ти каза, че гробницата е строена от хора, които само са боготворели крокодилите! — Зафрити кисело изгледа Исайаб. — Конан не мисли така. Нали, Конан?

Макар да яздеше надалеч от нея, погледът на изкусно гримираните й очи бе така изразителен, че кимериеца го побиха тръпки.

Зафрити показа пръста си, на който имаше пръстен с розов камък. Зеленикавият сребърен обков представляваше два крокодила, захапали опашките си.

— Ако знаех истината, никога нямаше да нося това.

Камъкът проблесна на слънцето и крехките й рамена потръпнаха. Конан не отвърна, защото се сети за накита, който не се бе посвенила да скрие. Исайаб се изравни с нея и протегна ръка.

— Ако не го искаш, е удоволствие ще те отърва от него.

— Не. — Стигийката бързо пъхна пръстена в торбата на кръста си. — И без това се връщаме с почти празни ръце.

Последното укорително изявление, изглежда, бе отправено към Отсгар, който яздеше начело. Той обаче продължи мълчаливо, без да се обръща.

Петимата оцелели и старият зуагир се придвижваха на коне, които бяха купили по пътя, тъй като камилите бяха неудобни за хълмовете и поляните на западен Шем. А и не им трябваха толкова животни, защото само малка част от багажа бе оцеляла след пясъчната буря. Конниците криволичеха из величествена кедрова гора, в която тъмните сенки на дърветата се редуваха с ярка слънчева светлина. Край пътеката ромонеше игрив поток.

Шестимата се радваха, че са се измъкнали от пустинята. В първата шемитска странноприемница, която откриха в западните оазиси, се бяха натъпкали с плодове, дивеч и вино. Спаха почти цял ден. Но първоначалната радост, че са оцелели, бързо отлетя. При мисълта за това, което ги очакваше, настроението им помръкна. Изключение правеше само Исайаб, който по целия път през хълмовете си сръбваше от един мях с вино, както казваше той — за повишаване на настроението.

— Може и да не спечелихме много, но поне няма да го делим между много хора. Капаните на гробницата отстраниха негодните и доста ни разредиха.

Отсгар се извърна и го изгледа заплашително. Но вече бе много късно — Азрафел бе побеснял.

— Така си и мислех! Вие сте знаели за опасностите и въпреки това тласкахте всички ни напред. А може би точно затова. — Тъмноокият шемит пришпори коня си, после ядно забави ход. Упрекът му бе отправен и към Исайаб, и към Отсгар. Златната му обица просветваше на слънцето. — Някои от тях ми бяха приятели от детинство — вярно, бяха скитници, крадци и не бяха съвсем възмъжали, но те никога не биха умрели, ако знаеха за вашата алчност.

Отсгар обърна коня си към младежа. Водачът изглеждаше внушително в ризницата и обкования си шлем.

— Не ми говори за алчност, момче! Не забравяй, че аз губя най-много от това приключение. Моят дял от нищожната печалба едва стигна да платя за храната на камилите. — Ванирецът препречи пътеката с коня си и мрачно изгледа останалите. — И все пак аз спазих обещанието си към теб и нетърпеливите ти приятели: Ако това беше една съвсем обикновена гробница, сега щяхте да се радвате на богатството си.

Младият шемит, изглежда, се стресна повече от свирепото изражение на Отсгар, отколкото от думите му. Той мълчеше, забил гузно поглед в земята пред коня на ваниреца. Конан се опита да спаси положението.

— Отсгар, друг път като тръгнеш да обираш гробници, проверявай дали покойниците наистина са умрели!

Пиянският кикот на Исайаб разпръсна напрежението. Отсгар погледна Конан ядосано и отново пое напред. Пияният шемит доближи коня си до варварина и му заговори шепнешком:

— Бас държа, че е прав. Дори и с всички дрънкулки, които той и танцьорката успяха да скрият, Отсгар трудно ще възстанови разходите по експедицията. — Исайаб се наведе още повече и лъхна на вино в лицето на Конан. — Няма да се учудя, ако скоро се приготви за нов поход. Дълговете ще го притиснат, а и севернякът обича риска.

— Няма да му е много трудно да измисли нещо — отвърна Конан — Чувал съм, че шемитските градове държави не страдат от липса на гробници.

— О, да! Има достатъчно гробници. — Исайаб замижа и бързо се поправи: — Е, не колкото в Стигия, разбира се! Там гробниците са повече от домовете на живите. Там почитат змията и са луди по гробници. Сриват цели градове, за да освободят място за некрополи. Та това е отвратително! — Той се замисли и въздъхна. — Но и в Шем ни очаква същото, ако хората продължават да слушат словата на пророка Хорасп. — Разбойникът разсеяно поглади брадата си. — Проблемът с повечето гробници в Шем е, че добре ги пазят. Отдавна отминаха дните, когато се осмелявахме да ги обираме. Законите там са строги.