Роберт Джордан - Конан Разрушителя

— Не ме интересува дали те са канибали, или не — каза Конан. — Крайно време е да се махаме от тук. С всеки изминал момент Бомба̀та и Джина се приближават все повече към Шадизар, а аз не се съмнявам, че докато разказва на Тарамис за всичко онова, което се случи. Бомба̀та ще се постарае да не спомене нищо за нас. Не желая да бъда измамен и да не получа обещаната ми награда.

Акиро го погледна съжалително, а Зула зяпна от изненада.

— Но аз мислех… ние мислехме… Джина… — Тя замаха безпомощно ръце към купа камъни, които изпълваха другия край на залата.

— Бомба̀та ги събори — каза Конан. — Той не пожела да изчака да си разчистим сметките в Шадизар. Но не мога да допусна, че скалните отломъци са паднали и върху неговата глава, още по-малко върху главата на Джина. Ние ще си проправим път и ще ги последваме. Най-късно подир един ден и една нощ трябва да сме в Шадизар.

— Ти смяташ да си пробием път през планината? — попита озадачено Малак. Останалите двама гледаха кимериеца така, сякаш той беше полудял.

— Аз видях тази зала, когато беше цяла — каза им Конан, докато вървеше към купчината камъни. — Зная колко от нея е разрушено. — Той хвана едно парче от колона с големината на торс и го отмести; в краката му се посипаха малки камъчета. — Тунелът, по който е минал Бомба̀та, е на не повече от три или четири стъпки от нас. Трябва само да разчистим достатъчно широк отвор, за да се промушим. — Кимериецът отнесе камъка настрана и го хвърли. В залата имаше достатъчно място за всички. Когато Конан се върна, другите все още бяха на старите си места и продължаваха да го гледат втренчено. — Е? — каза той. — Тук ли предпочитате да умрете?

Без да промълви дума, Зула започна да разчиства заедно с него. Малак се присъедини по-неохотно и не без да хвърли поглед през рамо към стария магьосник.

— Ще дойдеш ли да помогнеш, Акиро? Достатъчно е да разпериш ръце и целият този куп ще изчезне.

— Колко голямо е твоето невежество — изсумтя Акиро. — Аз трябва да следя, за да задействам следващата защита, когато тази падне. В противен случай ти ще бъдеш набучен като агне на някое копие и това ще ни послужи като знак, че онези страшни хора пристигат към нас.

— Тогава задействай още сега всичките си защити, старче. Тогава ще си свободен да помагаш.

Сивокосият магьосник се засмя подигравателно.

— Аз уча ли те как да крадеш, мой малки крадецо? Не се меси в неща, които не разбираш.

Конан работеше усилено като механизъм от стомана, без да позволява огромните мащаби на задачата да го обезсърчат. Срещу всеки камък, разчистен от Зула и Малак, той разчистваше два. Тялото му лъщеше от пот на светлината от факлите, потта беше толкова обилна, че отмиваше прахта. А когато със страшен тътен отгоре се посипа поток от камъни, които се струпаха на разчистеното място. Конан подкани другите да подновят работа без сам да спира нито за миг работата си. Той трябваше да настигне Джина. Трябваше да изплати дълга си към Валерия. Джина. Валерия. И двете се въртяха в ума му, докато накрая не можеше да каже, коя от двете го подтикваше повече да се бори със скалите.

Когато следващата защита падна и Акиро произнесе заклинания, за да я замести с друга, Малак спря да гледа, хвърляйки малки камъчета зад гърба си.

— Ти наистина ли прочете онези скрижали, Акиро? — попита той.

— Работѝ! — сряза го Конан. Малак погледна мрачното лице на кимериеца и отново се залови да хвърля камъни.

Акиро обаче изглежда искаше да говори. Той се подпря на колоната и започна.

— Да, прочетох ги. Във всеки случай прочетох достатъчно от написаното в тях. Златният рог, който… — Той се намръщи към Конан, после продължи. — Това е Рогът на Дагот.

— И черният воин така го нарече — потвърди задъхан Малак.

— Не ме прекъсвай — направи му забележка магьосникът кисело. — Преди едно хилядолетие е имало война между боговете, което по онова време не е било необичайно. В голямата битка Дагот бил победен. Тогава откъртили Рога от главата му и го отнесли. Рогът носел, така да се каже, неговата жизнена сила и без него богът бавно се превърнал в камък. Според скрижалите той спи и когато Рогът отново се постави на главата му, Дагот ще се събуди.

— Значи затова Тарамис го иска — каза Конан, като продължаваше да разчиства. — За да събуди един бог. Сигурно този бог може да върне живота на Валерия.

— Да — каза Акиро, като въздъхна, — предполагам, че Дагот може да й върне живота.

— Значи Тарамис не ме е излъгала — отбеляза със задоволство Конан.