Роберт Джордан - Конан Разрушителя

— Камилите подплашиха коня ми — отговори спокойно Конан. — Освен това имах нужда от една-две чаши вино да си промия гърлото от прахта след ездата обратно до Шадизар.

Бомба̀та скръцна със зъби.

— Ела с мен — излая той, завъртя се и влезе в двореца. Стражите, които точно сега се изправяха на крака, страхливо се отдръпнаха от него. Още с влизането си зад стените Бомба̀та извика:

— Торга! Смени онези клоуни на портата!

Конан го последва, но той не беше лакей, за да подтичва подире му, както би трябвало да стори, за да върви редом с него. Той вървеше с обичайната си походка, без да обръща внимание на смръщеното лице на Бомба̀та, които или трябваше да намали темпото, или да изостави кимериеца зад себе си.

Широк, настлан с плочи път водеше от портата до двореца през пищна градина, където в мраморни фонтани бликаха водни струи, обгърнати в мъгла, а алабастровите колони се издигаха нагоре три пъти по-високо от защитната стена. Високи дървета хвърляха прохладна сянка. Откритите пространства бяха изпълнени с цъфтящи храсти и растения, донесени чак от Вендия и Зингара. През градината бяха прокарани пътеки и Конан успя да зърне, в малкото време докато минаваше, половин дузина градинари. Късите им туники и босите крака показваха, че са роби, които се трудеха, за да поддържат великолепието на градината.

Галерия от колони с канелюри 2 2 Канелюр (фр.) — вертикален жлеб в колона. — Б.пр. обграждаше самата постройка на двореца и в нея имаше множество вътрешни дворове, застлани с полиран мрамор, с надвиснали над тях балкони с бели като сняг стени, които блестяха дори и на избледняващата светлина. Гоблени, изработени с голямо майсторство, украсяваха коридорите, които бяха разточително застлани с фини килими от Вендия. Роби бързаха да запалят златните лампи, за да прогонят мрака на настъпващата нощ.

Дори и вътре Бомба̀та продължи да го води толкова дълго, че Конан започна да се чуди, дали вече не са обходили целия дворец. После той влезе в един вътрешен двор, спря и нито забеляза, нито пък прояви интерес, че другият човек също беше спрял. Из двора имаше пиедестали с емблеми от алабастър, порфир и обсидиан. Някои от тях разпозна от картите на астролозите. За други се радваше, че не познава; той не задържа дълго вниманието си върху тях. Между пиедесталите стояха мъже в яркожълти и черни мантии, избродирани с различни по сложност тайнствени знаци. Настрана от тях чакаха други хора в златни мантии. Когато Конан влезе в двора, всички очи се насочиха към него — неспокойни очи, които го претегляха и измерваха, и оценяваха.

— Това е Конан — каза Бомба̀та и кимериецът разбра, че той съобщи това не на наблюдаващите мъже, а на Тарамис, която стоеше на един балкон над всички тях.

Сластолюбивата благородница беше още с кавалерийските си дрехи и лицето й изразяваше надменен гняв. Тя се взря в очите на Конан. Принцесата изглежда очакваше той да сведе поглед, но когато кимериецът не стори това, тя тръсна раздразнено глава.

— Изкъпете го! — заповяда благородната дама. — И го доведете при мен. — Без да каже нито дума повече, Тарамис напусна балкона. Дори тръпнещият й гръб красноречиво показваше колко беше разгневена.

Гневът на Конан обаче беше не по-малък.

— Да ме изкъпят! — промърмори той под нос. — Да не съм кон! — За негова изненада обезобразеното от белези лице на Бомба̀та отрази неговия гняв.

— Баните са насам, крадецо! — Облеченият в абаносовочерни доспехи мъж почти изръмжа думите и закрачи без дори да погледне дали Конан го следва.

Кимериецът обаче се поколеба само за момент. Идеята да измие прахта от тялото си му хареса; дразнеше го само начина, по които беше направено това предложение, ако въобще можеше да се нарече предложение.

Стаята, в която заведоха Конан, беше със стени, покрити с мозайка, изобразяваща синьо небе и буйна река, а в центъра и имаше голям басейн с бели плочки. Зад басейна беше сложена ниска кушетка и малка масичка с благовонни масла. Когато видя прислужничките в банята, той не можа да скрие усмивката си. Четири момичета впериха в него черните си очи и се изкикотиха зад вдигнатите над устата си ръце. Косите на всички бяха еднакво черни и с къдрици, хванати по едни и същи начин с фиби, а късите туники от бял лен плътно прилепваха върху заоблените им форми. Някои от момичетата бяха стройни, други пищно закръглени.

— Ще дойдат да те вземат, крадецо — каза Бомба̀та.

Усмивката върху лицето на Конан помръкна.