Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

— Време е да те заведем при краля — съобщи той. — Каквото и да ти правят, на първо време ще бъдеш оставен под нежните грижите на лейди Тиана. Прав ли съм, Струто? — тъмничарят с приятното лице се разтресе от смях, а Струто невъзмутимо продължи да зяпа пред себе си. — Е, варварино, имаш съвсем малко време да се помириш с боговете си. Хайде да тръгваме, Струто.

Двамата хванаха кола от единия край и изправиха Конан на крака. Къде с влачене, къде с блъскане, те го изтикаха от тъмницата и го помъкнаха нагоре по грубите каменни стъпала към стаите с мраморни подове в двореца. Когато достигнаха богато украсените коридори, кимериецът беше възвърнал изцяло способността си да ходи. Той гордо отблъсна ръцете на двамата, които го подкрепяха и продължи сам напред с къси крачки, колкото му позволяваха оковите около глезените.

Кръглоликият го погледна и се засмя:

— Нетърпелив си всичко да свърши по-бързо, а?

Позволиха му да тътри крака както може, ала ръцете им не изпускаха кола, около който бе овързано тялото му. Мрачна усмивка докосна устните му. Стига да пожелае, би могъл да помете двамата мъже със същия кол, с който смятаха, че го държат под контрол. Ала отново щяха да го оковат, този път в гърнето на палата. Търпение. Той се съсредоточи върху опитите си да свие ръце, за да възвърне еластичността им.

Коридорите, през които минаваха, изглеждаха празни. Мяркаха се единствено робите, както винаги припкаха забързани край стените. Ала благородниците, бляскави и великолепни в одежди от коприна и кадифе, не се виждаха никъде. Тримата мъже се движеха сами в центъра на всички проходи в двореца.

Навлязоха в широк коридор със сводест таван поддържан от пиластри. Насреща им се зададе друга процесия. Грекус, Галиа и трима други, чиито лица Конан си спомняше от „Фестис“, се придвижваха напред със залитане, зорко следени от двама пазачи. Устата и на петимата бяха затъкнати, а ръцете им — вързани с въже зад гърба. Очите на Грекус се разшириха при вида на Конан, а Галиа се опита да се отдръпне по-далеч от големия кимериец.

Единият от техните пазачи подвикна към двамата, които вардеха Конан:

— Тия отиват в рудниците.

— Те са направо щастливци в сравнение с това, което ще получи този — изсмя се кръглоликият.

Пазачите му отговориха с невъздържано оживление и сбутаха групичката хора. Оплесканите в мръсотия млади въстаници забързаха напред, сякаш бяха по-уплашени от Конан, отколкото от войниците, които ги държаха в плен.

Кимериецът не им обърна внимание. Нямаше да им търси сметка за лъжите, изречени по негов адрес. Малцина мъже и още по-малко жени можеха да устоят срещу изобретателността на съвършения палач. Вегенций щеше да изнамери друг начин да го вкара в затвора, дори да не ги бе използвал.

В края на коридора, малко пред мястото, където се намираха, се отвори огромна врата, изтласкана напред от шестима облечени в златни наметала войници. Конан премина през нея и влезе в тронната зала на Немедия.

Две редици от изящно издялани колони с канелюри поддържаха високо над главите сводест таван от алабастър. Светлината от златните лампи, окачени върху сребърни вериги, се отразяваше, още по-бляскава, върху мраморните стени. Подът представляваше огромна мозайка, изобразяваща цялата история на Немедия. Тук се криеше обяснението за празните коридори — всичките благородници, облечени в парадни доспехи, се бяха събрали в тази зала. Тъмнооки лордове с одежди от кадифе и златни вериги около вратовете, пищни дами сякаш сами започваха да блестят със сиянието на скъпоценните камъни, вплетени в копринените одежди, обвили телата им. През центъра на залата минаваше широка пътека — от огромната врата до Трона на Дракона. Увенчаната му със златни рога глава се издигаше високо над събраното тук множество, а обсипаните със скъпоценни камъни криле се извиваха надолу, за да поддържат тежестта на раменете му. Върху главата му бе поставена Короната на Дракона.

Конан наложи своята крачка, докато вървяха по пътеката, въпреки че двамата тъмничари се опитваха да го накарат да побърза. Не би допуснал да се препъне в оковите, които обездвижваха тялото му, и да създаде развлечение на кралския двор. Той предизвикателно застана пред трона и се вгледа в лицето на Гариан. Мъжете, които държаха пръта, се опитаха да го съборят на колене, ала той остана прав. Сред благородниците се разнесе ропот. Пазачите се втурнаха напред и започнаха да налагат гърба и краката му с копията си, докато въпреки неговите нечовешки усилия, той бе сринат да падне на колене.