Роберт Джордан - Конан — защитника на трона

Конан погледна оковите, ала не направи опит да ги строши. Сред уроците, които бе получил от коварните, покрити със сняг канари в Кимерийските планини, беше и този: когато е невъзможно да се направи каквото и да било, борбата само по-бързо довежда смъртта. Да изчака, да съхрани силите си — единствено това би му дало шанс да оцелее. Разпнат в стоманените окови, кимериецът чакаше с търпението на звяр, тръгнал на лов, дебнещ да се приближи жертвата му.

Оковите, с които бе разпнат Конан, със скърцане и трясък започнаха да се снижават, докато го спуснаха върху каменния под. Той не можа да потисне стенанието, родило се в гърдите му, когато положението на тялото му се промени. Нямаше ни най-малка представа колко време бе висял неподвижен в пространството. Шепата светлина и непроницаемият мрак около нея винаги оставаха едни и същи и не му подсказваха колко време е изтекло.

Нозете му докоснаха пода и коленете, оставени толкова дълго без никакво движение, поддадоха под тежестта на тялото. Той се строполи в цялата си дължина върху камъните. Конан се напрегна и опита да раздвижи ръцете под себе си, ала кръвта отдавна се бе отцедила от тях. Вцепенени, горните му крайници можаха единствено да потръпнат.

Двамата мъже, които го бяха налагали с камшици, бързо пресякоха светлото пространство и започнаха да свалят веригите. Слабата му съпротива се оказа съвсем безполезна, докато приковаваха ръцете зад гърба и свързваха със стоманени вериги глезените. Мъжът с белега от изгорено беше все така мълчалив и безизразен, ала онзи с косматите гърди и приятното лице, бъбреше едва ли не весело:

— Вече си мислех, че ще те оставим да висиш още един ден — толкова вълнуващо прекарахме с тебе предишните. Вържи го по-здраво — добави той към другаря си. — Този е много опасен. — Вторият мъж изсумтя и продължи невъзмутимо работата си — впи нов нит в стоманената гривна, която стягаше лявата китка на Конан.

— Моите хора… — дрезгаво прошепна кимериецът. Гърлото му беше пресъхнало като строшен глинен съд.

— О, и те се включиха в данданията — пренебрежително се засмя кръглоликият. — Биха се срещу Златните Леопарди, които бяха изпратени да ги арестуват, доста упорито се съпротивляваха, а после изчезнаха някъде. Може би щяха да им обърнат повече внимание, ала толкова много неща се случиха от днес заранта, откакто Гариан си върна трона. В самото начало кралят, под страх от смъртно наказание, прати на заточение всичките си по-раншни съветници. След това създаде нова титла — Върховен Съветник на Немедия, който по власт е почти равен с краля. Титлата получи лорд Албанус, човекът с най-злите очи, дето някога съм виждал. А като капак на всичко кралят провъзгласи любовницата си за благородна дама. Можеш ли да си представиш оная руса блудница като благородница? Да, но всичките фини люде с благородна кръв се отнасят почтително към нея, защото се говори, че по-късно можело да стане и кралица. Освен това из града има бунтове. Довърши останалото, Струто.

Мълчаливият мъж отново изсумтя и с грохот продължи заниманието си с оковите.

Конан сви устни, за да събере влага в гърлото си.

— Бунтове? — успя да произнесе той.

Онзи с приятното лице кимна.

— Навсякъде из града. — Огледа се наоколо, като че искаше да провери дали някой не подслушва и шепнешком додаде: — Хората крещят като луди Гариан да се откаже от престола. Сигурно затова се отърва от старите си съветници с надеждата, че каквато и да е промяна ще задоволи бунтовниците. Поне досега не е изпращал Златните Леопарди срещу тях.

Хората на Ариани най-сетне са се раздвижили, помисли си Конан. Може би те наистина щяха да предизвикат някакви промени — да, наистина, изглежда вече бяха ги предизвикали — ала за добро или за зло ставаше това? С огромни усилия той успя да зададе въпроса си, като с мъка произнасяше отделните думи:

— Има ли… въоръжени… мъже… с… тях?

— Пак си мислиш за твоя отряд, а? Не, няма, само хората от улицата участват в бунта, макар че изненадващо голям брой се оказали със саби и други оръжия, доколкото чуват ушите ми. Струто! Размърдай се!

Онзи с белега от изгорено се върна, нарамил дълъг прът, който двамата провряха между гърба и сгънатите в лактите ръце на Конан. Широки ремъци, вързани около здравите му ръце току под раменете, затегнаха кола плътно до тялото му. Кръглоликият измъкна от пояса си запушалка от кожа и я натика между зъбите на кимериеца, после привърза главата му към кола с ремък и го омота около устата на Конан.