Ян Ирвин - Тетрарх

Изглежда навън кипеше значителна дейност. Долиташе воят на стотици конструкти. Нещо ставаше. Механикът бе започнал да се унася, но нахлуването на Минис му попречи.

— Ниш! Ставай!

— Какво има?

— Отправяме се срещу лиринксите.

Крил-Ниш се надигна. Най-сетне!

— Как така?

— Снощи вашият скрутатор прие всичките ни искания.

Това шокира Ниш. Щом Флид бе отстъпил след немислимата арогантност на аахимите, позицията на човечеството изглежда беше безнадеждна. Как ли бе злорадствал Витис…

— Включително да отстъпи Тиан?

— Да. Изглежда тя е била открита от вашия перцептор под земята, в източния квадрант на Снизорт. — Минис започна да сваля оковите му.

— И Витис се е съгласил да ме освободи?

Дълго колебание.

— Не точно, макар да съм сигурен, че ако…

— В какво точно ще се състои помощта ви?

— Ще нападнем Снизорт.

— Ако лиринксите разберат, че Витис иска Тиан — внимателно каза Ниш, — а това е неизбежно, нещата ще се развият зле за нея.

Минис пребледня.

— Какво искаш да кажеш?

— Те ще я убият, преди да позволят друг да получи тайната на полета.

Младият аахим отчаяно отпусна глава в ръцете си и започна да я тресе. Под напрежение той често се отдаваше на пресилени жестове.

— Трябва да я спасим, Ниш.

— Убеден съм, че Витис ще бъде внимателен. Тиан не му е от полза мъртва.

Лицето на Минис се сгърчи. Той скочи до механика и сграбчи ръцете му.

— Умолявам те, Ниш. Отчаян съм.

Хлар посегна към ботушите си.

— Какво очакваш да направя.

— Помогни ми да я измъкна от Снизорт.

Ама че глупак.

— Минис, Снизорт е най-усърдно охраняваната крепост по тези места. Вътре има двадесет и пет хиляди лиринкса. Това е невъзможно.

— Обичам Тиан — каза Минис. — Сега го осъзнавам. Приемният ми баща ми предлагаше десетки партньорки, до една от най-благородно аахимско потекло, но никоя от тях не означаваше нищо за мен. Гледам тях, а виждам Тиан. Единствено Тиан. Трябва да открия начин, Ниш.

— Витис ти нареди да не поемаш рискове. Склонен си да нарушиш изрична заповед?

— За да спася живота ѝ, бих направил всичко. — Яростна решителност надникна сред младото, побледняло лице. — Ще я скрия. Ще преговарям с приемния си баща. — Минис се стараеше да изглежда неумолим, но не успяваше.

Крил-Ниш въздъхна. Дори и да успееха да я спасят, Минис бе пропуснал да осмисли най-важната част — реакцията на Тиан. Без значение кой от двамата щеше да я открие — младият аахим или приемният му баща — на Ниш не му се искаше да присъства на сблъсъка.

Призори половината конструкти бяха отпътували, а на сутринта заминаха и още машини. Битката щеше да започне веднага след заемането на нужните позиции.

Лагерът представляваше бледо свое подобие. Над две трети от шестте хиляди Витисови конструкта бяха поели към Снизорт, заедно с още две хиляди от останалите флотилии. Самият Витис също се бе отправил с тях — след многократни молби към приемния си син, напътстващи предпазливост. Оставащите пет хиляди конструкта щяха да служат за защита на жените, децата и прекалено възрастните мъже. При нужда всички те щяха да се оттеглят на изток.

Аахимският лагер притежаваше образцова военна организация: никой не можеше да го напусне, без преди това да премине през десетина пункта. Минис, единственият наследник на клан Интис, нямаше право да се доближава до бойното поле. Той раболепно бе обещал, че няма да прави опити, но възнамеряваше да наруши това обещание при първа възможност. Въпросната възможност изникна едва след дни.

На третата нощ от обсадата Минис и Ниш се измъкнаха под прикритието на гръмотевична буря, за да се отправят към сантенарския щаб, разположен източно от Снизорт. Вече бе настъпило лято. Сухото и горещо утро бързо отстрани следите от бурята. Тревата, над която се носеха, бе кафява, превита. Повечето потоци бяха почти пресъхнали. Земята бе пуста. Някогашните ѝ обитатели бяха избягали отдавна, глинените им колиби се ронеха.

Минис се консултира с картата си.

— Твоят скрутатор и командният му пост се намират тук. — Той посочи точица до източния край на Снизорт.

Конструктът им оставяше диря в сухата трева. Ниш замислено се бе загледал в нея, когато високият аахим каза:

— Виждам дим.

Тъмни облаци се издигаха отвъд хълма.

— По цвета му изглежда, че е от асфалт. Може би са подпалили Снизорт — рече Ниш.

Минис трепна осезаемо. Конструктът се понесе към няколко канари, рухнали от близък хълм.